— Много дразнещо е, че фигурата, която посочваш, е неразпознаваема — каза Донахю. — Дори не мога да кажа дали е жена. Но който и да е този човек, той те е оставил жива.
— Не бих казала, че ме е оставила жива — отвърнах разгорещено.
— Но е така. — Луси спря видеото на пауза и ме погледна. — Независимо дали ти харесва, или не. Точно това се е случило. Кари не е искала ти и Бентън да умрете. Поне не в онзи момент, защото това не е част от дългосрочния й план.
— Внимавай, когато казваш подобни неща — сгълча я Донахю. — Трябва да избягваш да даваш вид, че можеш да предвидиш мислите на Кари Гретхен и да предскажеш поведението й.
— Е, мога — каза Луси. — Мога да мисля като нея и да предсказвам какво ще направи и мога да се закълна, че това, което е задвижила, каквото и да е то, тепърва започва. Това не е предположение. Всъщност сама ще видиш, защото то вече се случва дори докато си говорим.
— Мислиш ли, че Кари има нещо общо с това, че ФБР са в имота ти? — попита Донахю.
— Ти как мислиш? — Не беше въпрос и Луси пусна пак видеото и го върна малко.
Отново видяхме как човекът с качулката излиза иззад корпуса на баржата и Луси обясни, че за кислородната бутилка на Кари е било закачено устройство за придвижване на гмуркачи чрез оттласкване, малък пластмасов цилиндър, който трудно се виждаше. Той не се управляваше ръчно и даваше на Кари възможност да маневрира пъргаво и бързо под вода, докато се оправя с релсотрона и стрелите. Луси каза, че звукът, който бях чула, е бил тихата вибрация на този мотор и това го научавах за първи път. Досега си бях мислила, че съм чула нещо странно, но не си бях давала сметка какво е било и дали не съм си го въобразила.
Луси отбеляза, че воят на мотора е идвал от нещо като подводен скутер, каквито използвали морските тюлени от армията, и добави, че никой от нас не е бил равностоен на Кари Гретхен. Дори и двамата гмуркачи, които бе убила. Бентън също. Както и аз. Не сме били въоръжени. Не сме имали предимството на устройството за придвижване, което да ни изстреля на петдесет метра за минута. Не сме можели да я хванем. Не сме можели и да се измъкнем от нея.
Когато Марино се върна с Деси, вече минаваше пладне. Чух стъпките им по кея. След това влязоха.
— Искат да ти предам, че трябва да си отместиш вана — каза ми Марино. — Екипът с кучето и още някои са се опитали да си тръгнат, но ти си блокирала алеята. Чакат до портата и те предупреждавам, че са ядосани.
— Бяха направо откачили! — възкликна развълнувано Деси. — И имаха и оръжия!
— О! Страшно съм уплашена. — Луси го вдигна и го завъртя и той се разкикоти.
— Подозирам, че съм допринесла към проблема — каза Донахю на Марино. — Трябваше да оставя колата си там по същата причина. Сигурна съм, че е блокирала допълнително алеята.
— Да — каза той. — Ти си блокирала вана, а ванът е блокирал няколко задника.
— Ако ми дадеш ключовете си, ще се погрижа — каза й Луси.
Донахю ги извади от чантата си, подаде й ги и заяви твърдо:
— Нито дума пред ФБР, полицията или някой друг. Не се шегувам. Не ги ядосвай нарочно. И без неприлични жестове.
Но това нямаше да помогне. Вече го знаех, а и познавах племенницата си. Знаех какво я разгневява. Знаех кога ще се изсипе адът на земята.
— Ще настоявам всички последващи комуникации да стават през мен. Съгласни ли сте? — попита Донахю.
— Не ми пука — каза Луси.
— Трябва да ти пука.
— По-добре да не ми пука.
— Не искам да се плашиш, но наистина искам да ти пука.
— Не се плаша и не ми пука. Не и по начина, по който на тях им се иска.
— Трябва да ти пука по начина, по който на мен ми се иска — отсече Донахю и добави още инструкции. — Не се връщай в голямата къща, докато те не си тръгнат. Ако искат да те разпитат, е, не би трябвало да казвам, че не може да го направят…
— Със сигурност трябва да го кажеш — прекъсна я Луси грубо. — Точно това трябва да стане, защото най-голямото ни притеснение е, че те не искат да ме разпитват, да чуят моята страна, никога не са имали такова намерение. Не им пука какво аз имам да кажа. Само търсят някакви доказателства, които да съвпаднат с дребнавата им стратегия.
— Предполагам, че ще искат да ти зададат въпроси. Ще настоявам да уговорим официално час и могат да го направят в моята кантора. — Донахю не беше паникьорка и не приемаше казаното от Луси.
Според правилника на Джил Донахю всички искаха да задават въпроси. ФБР не би трябвало да се отказва от възможността да разпитат Луси, особено ако си мислеха, че могат да я преметнат или да я уличат в лъжа. Ако не можеха да я пратят в затвора за престъпления, които не бе извършила, вероятно бяха в състояние да я изманипулират да даде неверни показания. На това му викат да участваш в законовата лотария. Моят отговор бе — не ги оставяй да пуснат монета в твоята машина. Никога не им давай шанс да извадят късмет.
— Какво ще правиш с телефона? — попита Донахю племенницата ми.
