Съмнявах се в себе си и не че не се бе случвало и преди, но напоследък като че ли го правех непрекъснато. Дали долавях истинската опасност? Или това бе само плод на въображението ми, тъй като бях травмирана? Но без значение какво мълчаливо анализирах или дискутирах наум, докато седях във вана, не можех да се отърва от безпокойството си. То ставаше все по-силно с всеки момент. Усещах зло присъствие. Струваше ми се, че ни наблюдават. Замислих се за пистолета в дамската си чанта, докато не спирах да се оглеждам, а Марино продължаваше да проверява последните си разговори.
Изпрати нещо и каза:
— Телефонът на Лейпин пак ме прати директно на гласова поща. — Той му остави съобщение да му се обади веднага и се обърна към мен. — Какво става, по дяволите? Да не са ги телепортирали извънземните?
— Ако са навън в това време, може да са си прибрали телефоните някъде, за да не ги измокрят. Или може би не ги чуват. Понякога в такива бури връзките прекъсват. — Гледах как вятърът люлее дърветата и обръща листата им. — Но трябва ли да се притесняваме, Марино? Не искам да ги вкарваме в беля, но още по-малко искам да им се е случило нещо.
— Все същата патова ситуация — каза той. — Не можеш да се свържеш с някое ченге и накрая искаш издирване. След това се оказва, че гледал телевизия някъде и ядял сандвичи. Или се напил на обяд и чукал приятелката си.
— Можем само да се надяваме случаят да е такъв. — Гледах дъжда и ролката жълта лента в цветната леха.
— Аз също се надявам на това. — Мускулите на челюстта на Марино се свиваха и разпускаха.
— Може единият да е отцепвал мястото, когато небесата са се отворили, и затова само на предната врата има лента, а ролката е захвърлена. Може да си е тръгнал набързо. Бурята е много силна.
— Да, силна е. Но нещо не е наред. — Марино резюмира нещата: — Първо решаваме, че това е нещастен случай. Сега вече е убийство и не можем да намерим рейндж ровъра й, а аз не знам къде, по дяволите, ми е подкреплението. Тук трябваше да има две патрулки, които да наглеждат мястото… Я чакай малко…
Той пробва друг номер.
— Хей, пак съм аз, върнах се на същия адрес — каза на този, който му вдигна; предположих, че е жена, като се имаше предвид флиртаджийският тон. — Пращани ли са екипи в къщата на Братъл стрийт, откакто тръгнах от адреса в десет и половина? Специално питам за 237 и 110. Някакви вести от тях?
Екипите 237 и 110 вероятно бяха Хайд и Лейпин. Марино ме погледна и поклати глава.
— Наистина? Абсолютно никакви контакти? Не са отговаряли на никакви радиоповиквания от почти три часа? И не са отбелязали, че са свършили дежурството или нещо подобно? Не бива да е така. Те се връщаха насам от „Дънкин Донътс“, трябваше да отцепят периметъра и да наблюдават мястото… Работата е там, че трябва да говоря с тях и да знам кой е влизал в къщата, след като аз тръгнах. Става ли? Обади ми се колкото можеш по-бързо.
Гледах как водата кипи по керемидите. Заради вятъра дъждът бе почти хоризонтален.
— Можеш да им проследиш телефоните — предложих му.
— За това се иска съдебно нареждане.
— Не и по начина, по който съм те виждала да го правиш.
— Нека първо видя какво ще открие Хелън.
— Не я познавам.
— Диспечерката, с която току-що говорих. Излизали сме няколко пъти.
— Радвам се, че имаш услужливи приятели. Трябва ни потвърждение, че Хайд и Лейпин са в безопасност.
— Не искам да ги вкарвам в беля, докторе. А бих могъл. Ще стане голяма беля, ако не са докладвали, че са напуснали дежурството, а ние им пингнем телефоните и ги намерим на място, което не е свързано с работата им.
— Аз пък не искам да поемам никакъв риск за тяхната безопасност — отсякох.
— Да не мислиш, че аз искам?
— Не поемай никакви рискове, Марино. Не и докато тя е на свобода. — Нямаше нужда да произнасям името на Кари Гретхен. Той знаеше кого имам предвид.
— Разбирам те и не си мисли, че не ми е минало през ума. Но става голяма каша, когато биеш тревога и всички ченгета започнат да търсят някого. Не съм готов още да го направя — каза той. — Няма достатъчно причини. Някои ченгета не могат да се оправят с радиостанциите и невинаги си вдигат телефоните или връщат веднага обаждания, а може да има много причини да го направят. Но не викаш помощ, освен ако не си сигурен. А аз не съм. Вероятно има добро обяснение.
— Сигурна съм, че има. Но не бъди толкова сигурен, че е добро. Имаме ли причина да смятаме, че някой друг може да е имал достъп до рейндж ровъра? — попитах. — Ами икономката? Май каза, че се казвала Елза Мълиган? Възможно ли е тя да е преместила колата по някаква причина?
— По-добре да не е.
— Направи ли ти впечатление на човек, който би направил такова нещо? От това, което са ти казали?
— Хайд говорил с нея само няколко минути, а и аз не разговарях с него много дълго, когато с теб дойдохме тук. Но си спомням, че каза, че била много разстроена и той я посъветвал да се прибере, щели да я разпитат по-късно. Станало му мъчно за нея. Вероятно защото била хубавичка.
