— Не казвам, че не е способна — отвърнах. — Но се обзалагам, че Джанет и Луси са решили да почерпят Ерин Лория и компания с един концерт.
— Не бива да правят такива глупости. С тези игри се тикат право в ръцете на Кари.
— Не бива да позволяваме на никого да определя как да постъпваме. Това е вярно. Особено вярно е, че Кари иска да ни контролира и да ни промени. Винаги това е искала.
— А пък аз си мислех, че ни иска всички мъртви.
— По един или друг начин това е планът й, сигурна съм — отвърнах.
— Луси трябва да внимава да не се набива на очи точно сега. Може би е добре да поговориш с нея, когато нещата се успокоят. Не бива да влошава ситуацията допълнително.
— Как може тя да се влоши, Марино? ФБР се появиха със заповед за обиск. Агенти изнесоха от дома й нейни вещи, нахлуха в целия й живот. — Включих чистачките и звукът от тях бе като полудял гневен метроном.
— Може да стане по-лошо, ако я арестуват без право на излизане под гаранция. — Марино допуши цигарата до самия филтър. — И не си мисли, че не могат да го направят. Тя притежава хеликоптер и самолет. Пилот е. Има един тон пари. Ще кажат, че има опасност да избяга, и съдията ще отсъди в полза на ФБР. Особено ако намерят съдия в задкулисието със скрит дневен ред — федерален магистрат като съпруга на Ерин. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е за момента на операцията. Защо я удрят точно сега?
Днешната дата отново ми се наби в съзнанието. 15 август. Два месеца, откакто Кари ме простреля. Казах обаче:
— Прав си. Защо днес? Или моментът е избран произволно?
— Не знам дали е избран произволно, но също така не мога да се сетя за нищо важно.
— Точно преди два месеца Кари ме нападна. — Не биваше да му го напомням.
— Но защо това ще има значение за ФБР? Защо датата ще ги подтикне към действие? Не виждам как това има значение.
— По-вероятно е да има значение за Кари.
— Е, можем да сме сигурни, че търсят причина да обвинят Луси за нещо. Не знам какво, но мисля, че мога да направя предположение с кого е свързано — каза Марино. — Ако Луси влезе в затвора, това ще е краят й. Няма да оцелее, а на Кари това много би й харесало…
— Нека стоим далеч от такива фаталистични картини. — Не исках да чувам предсказания за Апокалипсиса и едвам се удържах да му призная истината.
Исках да му кажа за записите, макар да продължавах да си задавам същите тревожни въпроси. Ами ако ФБР ги бяха видели? Ами ако ФБР ги бяха пратили, за да заложат капан на мен и на всеки друг, когото бих замесила в това? Не знаех на кого да се доверя и колкото повече се замислях, толкова повече стигах до извода, че не мога да го направя дори със собствената си адвокатка Джил Донахю, а когато съм толкова несигурна, ставам много внимателна. И пресметлива.
— Проблемът е, че щом разследването тръгне, ще ти трябва много късмет, за да го спреш. — Марино рисуваше още плашещи сценарии. — Федералните не се отказват от нищо, освен ако нямат друг избор и освен ако съдебните заседатели не произнесат присъда, а това почти никога не се случва. Луси ще я сготвят. Никой съдебен заседател няма да прояви съчувствие към уволнен федерален агент, който при това е и червив с пари и представен по този начин…
— Предлагам да се съсредоточим върху това, което правим. — Абсолютно не можех да понасям да слушам мрачните му предвиждания за Луси.
— Просто ти казвам фактите. — Той угаси цигарата, пусна я в една празна бутилка от вода, запали нова и ми я предложи. — На̀. Имаш нужда.
Помислих си — какво пък толкова? Взех марлборото. Има някои неща, в които никога не съм преставала да съм добра. Пушенето е едно от тях. Вдишах бавно и дълбоко и емоционалният ми асансьор се качи на етаж, който бях забравила, че имам. Беше хубаво, с много светлина и красива гледка. За миг забравих за гравитацията и тя забрави за мен.
Върнах цигарата на Марино и пръстите ни се докоснаха. Винаги се изненадвах, че загорялата му от слънцето кожа е мека като коприна. Долових афтършейва му: силен, с патина от пот и цигарен дим. Помирисах мократа памучна тъкан на бермудите и спортната му риза.
— Пробвала ли си трева като млада? — Той дръпна от цигарата, държеше я като джойнт.
— Имаш предвид като по-млада?
— Да де. Обзалагам се, че е станало, докато си учила право. Кажи ми истината. Вие от елитните университети сте се събирали да пушите трева, да спорите за тълкувания и прецеденти и за това кой ще промени закона.
— Не живеех така в Джорджтаун. Но може би е трябвало. — Тонът ми бе мрачен и отнесен, не спирах да гледам в огледалата за обратно виждане.
Взирах се през тракащите чистачки в мъгливите платна на шосето. От гумите на колата пред нас и вляво от нас хвърчеше вода. Не надвишавах максимално допустимата скорост. Бях напрегната, очите ми не се отлепяха от огледалата, търсех Кари в тях. Завихме покрай язовира Фреш Понд. Разлюляната от дъждовните капки вода беше с цвят на олово. Отново се чу звукът от търкалянето на някакъв метален предмет отзад, после спря. Не можех да прогоня Кари от мислите си.
ТРАК ТРАК ТРАК.
