Вековната къща бе обгърната от сива мъгла, издигаща се от мократа от дъжда земя. Вниманието ми привлече самотна полицейска лента, която преграждаше стълбите към предния вход. Тънкият жълт найлон се поклащаше от вятъра и дъжда. Преди не беше там. А по-важното бе, че никъде другаде нямаше полицейска лента. Нямаше преграда пред кухненската врата, която бяхме използвали сутринта. Нямаше и около дърветата покрай алеята.
А после забелязах дебела ролка яркожълта лента, зарязана в една леха до дървените врати, които смятах, че водеха надолу към мазето. Очевидно някой бе започнал да отцепва мястото и беше спрял, като бе оставил ролката там, където я виждах сега в лехата с морави астри, клюмнали от дъжда. Спомних си момента, когато бях сама във фоайето и мислех, че всички освен Марино са си тръгнали.
Бях чула нещо необяснимо, като звук от тряскаща се врата. Онази в мазето, която водеше към задния двор, беше мистериозно отключена, макар че полицай Вогъл се кълнеше, че й е сложил резето. След това и боклукът от кухнята бе изчезнал, а масата бе странно подредена с декоративна чиния, свалена от стената. Сега пък рейндж ровърът липсваше. Загледах се в старата къща и нейните тъмни прозорци от вълнисто стъкло. Може би в нея имаше някой и този някой не бе дух. Някой беше идвал тук, след като ние си бяхме тръгнали.
— Нали те чух как каза на хората си да отцепят къщата с жълта полицейска лента? — попитах Марино. — Защото единствената лента, която виждам, е ето там — посочих му фасадата на къщата. — Едно парче, вързано за парапетите, няма да спре хората да не влизат в къщата и в двора. Знаеш ли кой го е направил и защо ролката е ето там? Сякаш е бил прекъснат и е решил да отиде отстрани на сградата и е оставил ролката в лехата, преди да си тръгне. Оттук виждам, че много от растенията край вратите са били стъпкани и смачкани.
— Хайд или Лейпин сигурно са се върнали след като с теб тръгнахме към Луси.
— И после какво?
— Проклет да съм, ако знам. — Марино гледаше телефона си. — Написах съобщение на Хайд, когато тръгнахме насам, и той не ми е отговорил. Няма нищо и от Лейпин.
— Кога за последен път си се чул с някой от тях двамата?
— Говорих с Хайд, когато му се обадих за кухненския боклук, някъде преди три часа. Опитвам пак да се свържа с него. — Изсумтя, когато обаждането му бе прехвърлено на гласова поща. — По дяволите!
— Не са идвали и не си се чувал с тях. Трябва ли да сме притеснени?
— Не знам. Ако поискам издирване на който и да е от тях, може да ми излезе солено. Ако искаш да вкараш хората в беля и да те намразят, това е начинът да го направиш.
— Ами щатската полиция? — Пак се сетих за полицай Вогъл. — Възможно ли е те да са идвали тук? Може ли те да са изтеглили рейндж ровъра?
— Не, по дяволите.
— А ФБР?
— По-добре да не са идвали тук, без да ми кажат. И да не са пипали нищо.
— Но възможно ли е? Може ли федералните да са поели разследването и ние да не знаем? Явно изпитват интерес.
— Ако бе тяхно разследване, досега тук щеше да гъмжи от тях точно както при Луси. Нямаше да седим тук сам-самички. Вероятно нямаше да можем да минем по алеята, да не говорим да влезем в къщата.
— Обаче бяха тук с хеликоптера…
— С Бентън. — Марино не можа да се въздържи да ми го напомни безмилостно. — Той е летял точно над нас, докато сме били тук, и след това ни последва до дома на Луси. Кого всъщност са наблюдавали? Кого е наблюдавал той, как мислиш?
— Вероятно е добра идея да приемем, че са наблюдавали всички ни. — Изгасих двигателя. Североизточният вятър разклати вана, дъждът продължаваше да се излива по предното стъкло. — Да приемем, че федералните вярват, че Луси може да е замесена в случващото се и че аз съм в конфликт на интереси заради нея. Може би ти също. Може би всички сме в обхвата на радара им.
— С други думи, Луси е сериен убиец? Или и двете с Кари са и ние го знаем, но ги прикриваме? И Луси те е простреляла в крака и е отплувала с шнорхела ти? Или може би ти си се простреляла сама? Или пък го е направил Бентън? Или може би са виновни Моби Дик или риба, наречена Уанда? Какви са тези тъпизми и как, по дяволите, може да си омъжена за човек, който те шпионира и те третира като бегълка?
— Бентън не ме шпионира повече отколкото аз шпионирам него. И двамата си вършим работата. — Повече от това нямаше да му обяснявам. Взрях се във вековната къща под проливния дъжд.
Изглеждаше мъртва и изоставена и почувствах същото, както по-рано, когато бяхме тук. Трудно е за описване. Нещо като хлад в диафрагмата, който ме кара да дишам плитко и много тихо. Стомахът ми бе свит като юмрук. Устата ми бе суха. Пулсът ми бе скочил до небето.
