— Когато ти кажа повече за видеата, ще разбереш притеснението ми — продължих да обяснявам. — Луси не вдигаше, когато се опитвах да се свържа с нея. Джанет също. Сега вече знаем, че е било защото ФБР са ги били ограничили и са им конфискували вещите. Какво има? Какво намери?
Марино се бе навел към задните светлини на вана.
— Мамка му — каза със зловещ тон. — Не мога да повярвам.
— Сега пък какво?
— Точно под носа ни. Както казват — пред очите на всички. — Гледаше левия стоп, ръцете му бяха хванати зад гърба по начина, по който го правеше, когато не искаше да пипа нищо. — Можеш ли да ми дадеш чисти ръкавици?
Извадих две от кутията. Подадох глава през задната врата, за да видя какво е намерил, и силният дъжд ме нападна. Плисна по тила ми, докато броях липсващите болтчета от лявата рамка, на която бе прикрепен стопът. Пет ги нямаше. Единственото, което бе останало, беше надраскано и изкривено.
Изтрещя гръмотевица.
Водата съскаше и се лееше покрай големите черни кожени маратонки на Марино. Той говореше по телефона с Ал Джакс или Аякс, както го наричаха. Досетих се какво пита за къщата бившият „тюлен“. Искаше да знае какво кара Марино да мисли, че вътре има някой. Дали не било възможно Хайд да е вътре? Че може би е ранен или взет за заложник? Гледах всичко това от задното отделение на вана. Марино официално поиска помощта на тактическата група. Безжичната му слушалка проблясваше в синьо под дъжда. Бях наясно с риска, който поема.
Ако в тази вече добре известна къща се появеше тактическа група, щеше да е изключително срамно и трудно за обяснение, ако стане ясно, че не е имало нужда от нея. Освен това такова драматично пристигане щеше да е още едно от нещата, които трябваше да се обясняват на богатата холивудска майка на Шанел Гилбърт. Тя беше фактор, с който трябваше да се съобразяваме. Бях сигурна в това.
— Задните светлини са закрепени с неръждаеми болтове „Филипс“ размер едно, но изглежда, че някой е използвал обикновена отвертка или номер две. — Марино описваше по телефона повредения ляв стоп, докато го оглеждаше. — Или може би нож. Защото е останал един винт. Повреден, все едно някой е използвал неподходящ инструмент.
Представих си Кари Гретхен. Тя дали би използвала неподходящ инструмент? Едва ли, но пък кой друг можеше да ми остави такъв зловещ подарък и каква бе останалата част от историята?
— Разбирам, че не е вероятно, но да, трябва да имаме предвид възможността той да е вътре. — Марино отново говореше по телефона за Хайд, докато се взираше в тъмната тиха къща. — Но как би влязъл сам? Не съм му оставял ключ. И ако е вътре ранен например, какво се е случило с колата му? Да, да. Точно така. Само това искам. Нека проверим къщата, но тихо и кротко. Трябва много да внимаваме какво излиза в ефир. Не искам шибан панаир в къща за милиони долари до кампуса на „Харвард“.
Марино му каза да донесе и няколко ката сухи дрехи и описа размера ми като среден мъжки, преди да му кажа, че в този размер ще се чувствам като в палатка. Затвори и набра пак. Разбрах, че говори със своя човек в телефонния оператор, вероятно същия технически оперативен мениджър, с който се свързваше винаги когато имаше нужда от съдебно разпореждане или не искаше да чака за такова. Издиктува два номера, които предположих, че са на Хайд и Лейпин. Искаше да му кажат местонахождението им. После зачакахме.
— Ще знаем след петнайсет или двайсет минути, докторе. — Марино нахлузи ръкавиците на мокрите си ръце. — И вече се чувствам ужасно. От все сърце се надявам, че току-що не направих голяма грешка. Струва ми се, че нищо от това, което правим, не е редно. Нередно е да си тръгнем. Нередно е да стоим тук на алеята. Нередно е да влизаме в къщата. Нередно е да поискаме помощ, нередно е и да не поискаме. Нито едно проклето нещо не изглежда правилно, освен да чакаме Аякс и неговите момчета да дойдат. — Свали стопа и го сложи на калника.
Осъзнах колко сме изолирани и уязвими. Ако някой искаше да ни убие, вече щеше да го е направил. Когато преди години си помислихме, че е умряла, не се чувствахме отговорни, нито си приписахме заслугата. Просто се чувствахме късметлии.
— Мамка му — каза Марино. — Крушката липсва. И там, където е била, има голяма дупка, през която предполагам, че е пъхната стрелата. Така би се озовала точно там, където я намери — в шкафа на бюрото.
— И съм карала без един стоп? Е, това потвърждава, че ванът не е бил в това състояние от много отдавна.
— Точно така. Въпросът е кога е направено. Защото винтовете и крушката не може да са били свалени, докато ванът беше на алеята на Луси. Освен ако не са го направили хората от ФБР.
— Подхвърляне на доказателство и повреда на щатска и федерална собственост. Да се надяваме, че ФБР не са толкова неетични или тъпи. — Клекнах на лъскавия стоманен под до отворения шкаф, където бях намерила стрелата, и си спомних какво бе казала Луси за манията на Кари на тема невидими технологии.
