— Обичам топчета боклук — каза Брайс, сякаш говореше за домашния си любимец. — Е, стига да не са в моята къща. Но няма как да са. Както и да е, кой знае каква история има за разказване вашето малко топче боклук. Косми, козина, кожни клетки, влакна и всякакви други мръсотии, които полепват по хората.
Помолих го да обясни на Ърни, че във вана съм намерила и странна стрела и че съм видяла мръсотия и лепило.
— Те са по стрелата, вероятно и по топчето боклук, и ако е така, това ще означава, че са дошли от едно и също място — добавих. — Може в някакъв момент да са били някъде заедно. Трябва да можем да го видим под микроскоп, а с рентгенова спектроскопия трябва да можем да съберем и химическа информация.
— Разбрах. Ще го обясня на Ърни дума по дума. Знам, че Ан вече му е пратила нещо. Не точно пратила. И като сме на темата за събиране на доказателства? Тя го направи по правилния начин: дойде тук, заведе го под номер и така нататък. Ако някой се опита да я оспори в съда. Искам да кажа, че удържаме положението.
— Оценявам това — казах му. — И като стана дума, искам записите от охранителните камери на КЦК да бъдат прегледани, за да се види дали някой не е влизал в паркинга и дали не е пипал вана или нещо друго.
— Но как някой би могъл да мине през оградата или през портата?
— Добър въпрос, но къде другаде би могло да се случи? Кога каза, че са почистени колите?
— Нека помисля. Днес е петък. Значи онзи ден, в сряда.
— Мисля, че можем смело да заключим, че щетата е нанесена по време или след почистването на вана. Иначе стоп, закачен само с един винт, щеше да бъде забелязан. Какво предаде Ан на Ърни? Да не би да е намерила нещо важно?
— Нямам търпение да изтичам в лабораторията му да попитам.
Затворих и казах на Марино:
— В нашите коли няма боклук. — Слязох. Беше все едно да вървя под водопад. — Знаеш по-добре от всички колко педантично чистим и дезинфектираме превозните си средства. Не е възможно да има боклук, прах, паяжини или нещо подобно в тях.
— За какво говориш? — попита той. Хромираната конструкция, уплътнителят и външното стъкло на стоп светлината бяха свалени, но без да се разкачват от жиците.
— Чу ли какво си говорех с Брайс?
— Не чувам нищо тук. Чувствам се като в пералня. Това определено е пипано, и то с очевидната цел да се подхвърли нещо във вана. Който го е направил, е имал познания по механика и е наясно с подобен вид превозни средства.
— Или по-специално с това превозно средство. — Все едно стоях под душ.
— И аз това си мисля. Когато искаш голяма кола, която да използваш като мобилен офис и команден пост, винаги трябва да следиш да е в изправност и с достатъчно бензин. Всеки, който те познава, знае, че го правиш.
— И специално поисках този ван сутринта, защото знаех, че Шанел Гилбърт ще е заплетен случай. Дори да беше само нещастен случай, имаме кървава сцена с много въпроси. Имаме известна жертва и важни съседи в Кеймбридж. Имаме и евентуални обществени усложнения.
— Значи смело е можело да се предположи, че трябва да се пипне точно тази кола — каза Марино.
Пристъпих към него. Бях до глезените в локва, докато разглеждах правоъгълното гнездо на стопа. Видях дупката с минаващите през нея кабели. Той беше прав. Стрелата спокойно можеше да мине през нея.
— Ако е вкарана оттук, а аз смятам, че е така — казах, — това е важно, защото предполага, че който го е направил…
— Знаем кой е — изсумтя Марино. — Защо не започнем да се държим така, все едно знаем, че е тя! Кой друг би могъл да е?
— Опитвам се да съм обективна.
— Не си прави труда.
— Това, което се канех да кажа, беше, че не е задължително да е влизала във вана. Значи не е имала нужда от ключ.
— Точно така. Само е махнала стъклото и металната част и е стигнала до дупката, през която минават кабелите — обясни той. — И имаш достъп, имаш начин да вкараш нещо във вана, без да го отваряш. Така че е било фасулска работа да мушне стрелата. Маха стопа, бута го настрани, пъха стрелата и връща стопа на мястото му. — Той демонстрира. — Отнема не повече от три секунди.
— И това е направено, докато колата е била паркирана на алеята на Луси.
— Мисля, че болтовете са били развити по-рано, може би докато ванът е бил на паркинга на КЦК. Но се съмнявам, че стрелата е пъхната тогава, иначе щяхме да я чуем да се търкаля. Караме това чудо откакто се видяхме в твоя кабинет сутринта. Не сме чули нищо да трака, докато не тръгнахме обратно насам.
— Искаш ли да сложим това в плик? — попитах.
Марино кимна утвърдително. Бяха останали следи от инструменти. Щяхме да накараме Ърни да ги сравни с онези, които бяхме намерили по подаръците от Кари. Медните куршуми. Гилзите. Монетите, които бе лъснала в специален уред и ми бе оставила в двора на рождения ми ден 12 юни. Стрелите, с които бе убила гмуркачите на полицията и бе простреляла мен три дни по-късно.
Върнах се в задното отделение на вана. Сложих си чисти ръкавици и Марино ми подаде частите на стопа. Откъснах още бяла опаковъчна хартия от ролката на плота. По пода от мен капеше вода.
