Огледах се, сякаш тя бе някъде наоколо, прозрачна като въздух. Вятърът духаше, дъждът валеше с променлива сила. Първо удряше силно, след това почти подмяташе колата, после се лееше по нея. Марино бе приведен, за да се пази от дъжда, а аз засега бях пощадена. Светнах с фенерчето в шкафа. Лъчът се плъзна по дупката, по купчините евтини сини кърпи, завързани с връвчица. Стоманеното дъно отразяваше светлината като огледало.
Забелязах и нещо друго.
Топче боклук. С размера на маслинка за мартини, пухкаво като мъх, останал в сушилнята.
Взех чисти ръкавици и използвах задната част на лепяща бележка, за да взема проба от това, което бях сигурна, че ще се окаже безценна находка, микроскопично депо за отпадъци. Влакна, косми, части от насекоми и какво ли още не. Но бях сигурна, че не може да идва от някоя от колите на КЦК. Нито от лабораториите или паркинга, обграден с високи черни стени, невъзможни за катерене. Сложих топчето боклук в найлонов плик, който отиде в същия шкаф, където бяха стрелата и метаматериалът. Обадих се на началника на кабинета си.
Цяла минута с Брайс провеждахме безсмислен разговор за събраните доказателства и не издържах неспирното му бърборене. Прекъснах го. КЦК беше на по-малко от десет минути оттук и исках ванът да бъде заменен възможно най-бързо с джип. Харолд и Ръсти трябваше незабавно да се погрижат за това. Извиних се за неудобството, но ванът трябваше веднага да се разкара оттук. Събраните доказателства трябваше да бъдат запазени. Не само тези в пликовете, но и самият ван.
— Не разбирам — каза няколко пъти Брайс. — Защото както вече отбелязахте, сте на десет минути оттук. Сигурна ли сте, че с Марино не можете да го оставите, когато приключите, доктор Скарпета? Имам предвид, че така и така ще идвате. Не се опитвам да създавам неприятности, но сме затънали в работа. Много ни се събра тази сутрин, докато ви нямаше: Люк сега започва третия си случай, а Харолд и Ръсти чистят масите и шият трупове за другите лекари. Двама от тях решиха да извадят онази кутия със скелета. Помните ли този случай от миналата седмица…?
— Брайс…
— Останките, които бяха изхвърлени на брега на Ревиър Бийч? Антрополозите току-що получиха ДНК анализа и се оказа, че е момичето, което бе изчезнало от яхтата си край аквариума миналата година. Редят костите като пъзел…
— Брайс, моля те, млъкни и ме слушай. Оказа се, че ванът е пипан. Искам да отиде в отделението за доказателства и да бъде обработен. Имам и допълнителни улики в един шкаф, които трябва незабавно да заминат в лабораториите.
Дадох му списък с това, което исках лаборантите да проверят най-напред.
— По всичко личи, че има биологичен материал като кръв и тъкани, и искам ДНК възможно най-бързо — добавих. Стоях права във вана, а Марино се бе привел под безмилостния дъжд като Йори от „Мечо Пух“. — И изследвайте доказателствата, защото виждам прах, влакна и неизвестен материал, който прилича на кварц. Плюс следи от инструмент по един винт.
— Кварц и винт? О, боже, звучи вълнуващо!
— Ърни да се заеме веднага.
Ърни Копел беше моят старши изследовател. Превъзходен микроскопски анализатор, един от най-добрите.
— Пращам му съобщение, докато говорим — каза Брайс в слушалката ми. — И между другото какво е това думкане във фона? Звучи като че ли някой бие барабан с тояга.
— Поглеждал ли си през прозореца?
Настана мълчание и си го представих как поглежда, след това чух изненадания му глас:
— Я виж ти! Акустиката в тази сграда е невероятна. Не бих чул и земетресение, пуснал съм и щорите, защото навън е страшно потискащо. Просто забравих, че имаме потоп. Пращам съобщение на Джен да смени вана, ако нямате нищо против.
Всъщност имах. Джен Гарейт беше криминологът, когото назначих миналата година, след като Марино напусна работата си в КЦК и отиде в полицейското управление на Кеймбридж. Тя все още не можеше да го замести и никога нямаше да успее. Не беше добър избор с тесните й дрехи, крещящи бижута и неутолимо желание да е център на вниманието. Не можех да понасям флиртуването и лекомислието й. Смятах да започна процедура по освобождаването й, но лятото ми се бе изплъзнало.
— Добре — примирих се. — Кажи й, че насам пътува подкрепление и че не трябва да им пречи или да минава пред колата им.
— Подкрепление от тактическа група ли?
— Моля те, просто ме слушай, Брайс. Ще изтегля вана, за да може тя да го заобиколи и да паркира джипа пред него. Тогава ще може да си тръгне, аз също. Не бива да влиза в къщата. Да ми се обади в секундата, в която пристигне, и аз ще я посрещна пред вратата на кухнята и ще си сменим ключовете.
— Разбрах. Току-що й казах да тръгва към вас с една от амфибиите, с които се правят туристическите обиколки. Шегувам се. — Струваше ми се, че не диша, докато бърбори непрекъснато. — Толкова е нечестно. Онзи ден поръчах да измият всичко. Колите ни бяха бели и лъскави, направо идеални, а сега това?
— Да, справяш се страхотно с почистването на колите и точно затова съм сигурна, че топчето боклук, което намерих, е дошло от другаде и някак си е попаднало във вана. Важно е да кажеш това на Ърни.
