Половин война полностью

— Имаш дарба, с която трябва да се гордееш. Ще ми се и аз да можех да правя неща. — Рейт сви юмрук и изкриви лице, сякаш от болка. — Но ме бива повече в рушенето им.

— Това не иска толкова старание — промърмори Кол.

— Имам нужда от меч — каза Скара. — И ризница по мярка.

Рин изгледа кралицата от глава до пети. Не даваше вид, че ще успее да се задържи на крака облечена в ризница, а да се бие с нея и дума да не става.

— На битка ли отиваш, кралице моя?

Скара се усмихна:

— Богове, как не. Но искам да изглеждам така, сякаш мога да го направя.

Прекалено много пастори

— Майко Скаер, какво удоволствие. — На Скара ѝ бе нужен само поглед, за да се убеди, че в посещението на пастора на Горм няма да има никакво удоволствие. Тя по принцип бе жена, направена от остри ръбове и ъгли, но сега лицето ѝ бе по-сурово от всякога, а погледът ѝ бе като наточено длето.

— Моля да ме извиниш за вида на покоите ми, но трябваше да започнем с обзавеждането от нищо. — Мебелите бяха събрани оттук-оттам, единствената украса на стените бяха пленени в битка знамена, а Синия Дженър отказваше да ѝ каже откъде беше намерил постелята от гъши пух. Но това беше стаята, в която Скара беше родена, трите ѝ прозореца гледаха към двора на единствената ѝ крепост и тя не възнамеряваше да ходи никъде.

— Ще желаеш ли малко вино? — Скара понечи да се обърне да махне на прислужницата, но Скаер я накара да закове на място с един-единствен поглед.

— Не съм дошла да пия вино, кралице моя. Дошла съм да обсъдим подкрепата ти за отец Ярви.

— Дадох гласа си в полза на Тровенланд.

— Ще има ли полза Тровенланд от ново Разкъсване на бог? — Гневът се прокрадна в тона на майка Скаер. — Ами ако отец Ярви не успее да овладее тази елфическа магия? Но да кажем, че успее, тогава какво? Мислиш ли, че после ще се откаже от нея просто ей така?

— По-добре ли ще е за Тровенланд войските на Върховния крал да безчинстват из земите ни? — Скара усети гневът да се прокрадва и в нейния тон, опита да се овладее, но не успя. — По-добре ли ще е Яркия Йълинг да изгори и малкото останало незапалено?

Очите на майка Скаер се присвиха свирепо насреща ѝ.

— Не искаш да направиш това, кралице моя.

— Изглежда всички знаят по-добре от мен какво искам и какво не искам да направя. — Скара хвърли любопитен поглед към сестра Ауд. — Имало ли е някога кралица, която да се е радвала на съветите на толкова много пастори наведнъж?

— Този товар поне мога да сваля от раменете ти — каза Скаер. — Щом смяташ да се присъединиш към лудостта на отец Ярви, аз ще трябва да го държа под око през цялото време. Същевременно кралят ми ще се нуждае от пастор до себе си. — Тя протегна дълга татуирана ръка и подкани с показалец чирака си. — Край на игрите, сестра Ауд. Връщаш се на мястото си. Някой трябва да храни враните ми.

Лицето на сестра Ауд посърна и Скара едва се удържа да не направи същото. До този момент не беше осъзнала колко много разчиташе на пастора си. Колко ѝ се доверяваше. Колко я харесваше.

— Не съм склонна да я пусна да си върви…

— Не си ли? Хм. Тя е мой чирак, дадох ти я назаем, не съм ти я подарявала. И в случай, че си прекалено глупава, за да се досетиш, кралице моя, тя ми донасяше всичко. С кого говориш и за какво. Всяко твое желание. Формата и размера на лайното в нощното ти гърне, дори. И от това, което чувам, също като онази, от която излиза, те също са някак… немощни.

Ауд беше забила поглед в пода, а лицето ѝ беше станало мораво червено. Трябваше да се досети. Сигурно вътрешно в себе си винаги го е знаела. Въпреки това, заболя я. За момент изгуби дар слово. Но само за момент. Замисли се как щеше да отвърне на подобно отношение дядо ѝ, на подобно незачитане. На собствената ѝ земя. В собствената ѝ крепост. В покоите ѝ.

В момента, в който сестра Ауд направи с неохота крачка към вратата, Скара сложи ръка на рамото ѝ.

— Не ме разбра. Не съм склонна да я пусне да си върви, защото тази сутрин тя ми даде клетва като наследник на майка Кайър. Майка Ауд е новият пастор на Тровенланд и мястото ѝ е до мен.

Изписалото се на лицето на Скаер озадачение ѝ достави истинска радост. Единственият по-озадачен от нея се оказа самата Ауд.

Тя зяпна бившата си господарка с облещени, големи като паници очи, после към новата и накрая пак към бившата. Но Ауд беше прекалено умна и бързо се окопити.

— Истина е. — Тя изправи гръб и изпъна рамене. Майка Кайър определено щеше да одобри позата ѝ. — Аз се заклех да служа на кралица Скара като неин пастор. Щях да ти кажа, но…

— Но ти развали изненадата. — Скара се усмихна миловидно. Така де, усмивката не струва нищо.

— О, ще си платиш за това — закима бавно майка Скаер. — Имай ми доверие.

Скара започваше да губи търпение.

— Чудесно, събуди ме, като дойде време за плащане. А сега ще излезеш през вратата, или да извикам Рейт да те изхвърли през прозореца?

Пасторът на Горм изсъска гневно преди да затръшне вратата зад себе си.

— Е — Скара пое разтреперана дъх и постави ръка на гърдите си в опит да укроти препускащото си сърце. — Ободрително начало на деня.