Скифър избухна в смях.
— Вие препъвахте крака по него и без моето участие, гълъбчета. Рискове има, винаги. И цена също. Но аз ви показах забранената магия, а ето, че майка Слънце все още изгрява и залязва.
— Ние управляваме, защото хората ни се доверяват — каза Горм. — Какво ще стане с доверието им?
— Ти управляваш, защото хората се страхуват от теб — поправи го отец Ярви. — С оръжия като тези ще се страхуват още повече.
Майка Скаер изсъска гневно:
— Това е зло, отец Ярви.
— Но за беда е по-малкото зло, майко Скаер. Славните битки раждат прекрасни песни. Но и тези за безславните ще си ги бива след като странстващите певци ги поразкрасят. А безславното поражение е просто поражение.
— Имаме нужда от малко време за размисъл. — Скара протегна напред ръце, сякаш да разтърве глутница биещи се кучета.
— Но да не е много дълго. — Скифър стрелна ръка и улови във въздуха едно понесено от вятъра сухо листо. — Пясъкът изтича през стъклото. Яркия Йълинг наближава. Ще направите ли каквото е нужно, за да го победите? Или ще оставите той да победи вас? — Тя смачка листото, обърна се да си върви, разтвори пръсти и остави вятърът да разнесе станалото на прах сухо листо. — Ако питате мен, гълъбчета, нямате никакъв избор!
— Примирие няма да има — изръмжа Трън Бату, преметна веригата през рамо. — Не и докато аз или Йълинг още дишаме. Това ви го обещавам! — Тя се обърна и тръгна след Скифър, повличайки след себе си мъртвия пленник, окован на веригата.
Горм се изправи бавно, свъсил нашарено от белези лице:
— Нека се съберем отново утре по изгрев-слънце и обсъдим бъдещето на съюза ни. Бъдещето на всички земи около Разбито море, може би.
Крал Удил също се изправи.
— Имаме много за обсъждане, отец Ярви.
— Разбира се, кралю мой, но първо трябва да поговоря с кралица Скара.
— Така да бъде. Аз през това време ще гледам Трън Бату да не избие до крак ванстерландците в търсене на предателя. Изпрати птица на кралица Лейтлин. Кажи ѝ да целуне сина ми от мен. — Той се обърна към Бейлова крепост. — Кажи ѝ също, че ще се забавя за вечеря.
Скара изчака крал Удил да се отдалечи и майка Скаер да си тръгне, все още клатейки неразбиращо остриганата си до кожа глава, преди да заговори.
— Знаеше, че това ще стане. — Беше обмислила внимателно всички подробности и видя как парченцата от загадката пасват на мястото си. — Затова поиска от мен да свикам само нас шестимата. За де не се разчуе за елфическите реликви.
— Не всеки е така… съпричастен към останалите като теб, кралице моя. — Ласкателства. Не трябва да се поддава на ласкателствата му. — Би било разумно да държим кръга тесен. Особено ако между нас наистина има предател.
Естествено, всичко това звучеше правдоподобно, но Скара не се предаде така лесно.
— Скоро може да ми омръзне да играя по свирката ти, отец Ярви.
— Мелодията е на баба Вексен и всички играем по нея. Но аз съм се заклел да сложа край на свирача ѝ. Предстои ти взимането на трудно решение, кралице моя.
— Всяко следващо е като че ли по-трудно от предходното.
— Това е цената на властта. — Той се загледа в омазаната с кръв трева и за момент на Скара ѝ се стори, че също като нея се бореше със своя непокорен стомах. — Прости ми. Току-що научих за смъртта на може би най-добрия човек на този свят. Понякога е трудно да… избереш верния път.
— Понякога просто няма верен път. — Скара се опита да си представи какво би направил на нейно място дядо ѝ. Какъв съвет би ѝ дала майка Кайър. Но за момент като този те не я бяха подготвили. Имаше усещането, че е на кораб в открито море, без звезди, по които да се ориентира и с буря на хоризонта. — Какво да направя, отец Ярви?
— Мъдър мъж ми каза някога, че един крал трябва да побеждава, останалото е прах на вятъра. Предполагам същото важи и за една кралица. Приеми предложението на Скифър. Без нещо, с което да наклоним везните в наша полза Върховния крал ще ни унищожи. Баба Вексен няма да има милост за теб. Народът на Тровенланд няма да бъде пощаден. Яркия Йълинг няма да ти благодари за проявеното благоразумие. Задай си въпроса, какво би направил той на твое място.
Скара не успя да прикрие треперенето си при мисълта за това.
— Значи трябва да стана чудовище като Яркия Йълинг?
— Нека баща Мир рони сълзи относно начините. Майка Война се усмихва на резултатите.
— А когато войната свърши? — прошепна Скара. — Що за мир ще е това?
— Искаш да си милостива. Да стоиш в светлината. Разбирам те. И ти се възхищавам за това. Но, кралице моя… — Ярви пристъпи към нея, вгледа се в очите ѝ и прошепна. — Само победителят може да си позволи милосърдие.
