— Хм. Мисля, че мога да свикна с това красиви мъже да коленичат в краката ми. — И Скара се засмя с онзи неин плътен и силен, необуздан смях. Тя посегна към чашата.
Сделки
— Защо се бави? — промърмори отец Ярви и погледна отново към вратата.
Кол не беше свикнал да вижда учителя си така разтревожен и това разтревожи и него. Сякаш тревогите за съдбата на света, която щяха да обсъждат днес, не му бяха достатъчни.
— Може би още се облича — прошепна Кол. — Струва ми се, че е от хората, които ще прекарат доста време в обличане за случай като този.
Отец Ярви се обърна и го изгледа така сърдито, че на Кол му се прииска да се слее със стола.
— А на мен ми се струва, че е от хората, които могат да преценят колко време ще им е нужно, за да се облекат за ден като този, без да закъсняват. — Той се надвеси над Кол. — Не мислиш ли?
Кол се покашля и погледна тревожно към вратата:
— Защо се бави?
От другата страна на тронната зала на Бейл, застаналата зад рамото на Гром-гил-Горм майка Скаер започваше да изглежда все по доволна от нещо. Все едно двамата с Ярви седяха на двете блюда на огромни везни, едното не може да се издигне без другото да слезе надолу.
— Чака ни война! — провикна се тя и воините от Ванстерланд зад нея забоботиха одобрително. — Яркия Йълинг няма да чака младата кралица да се приготви преди да нападне, имайте ми доверие. Трябва да решим какво ще предприемем и то веднага, в противен случай ни чака провал.
— Знаем това, майко Скаер — изръмжа крал Удил, после се наведе към отец Ярви. — Къде е тя?
Едното крило на двойните врати изскърца и се открехна. Майка Ауд се вмъкна в залата и застина на място, когато всички очи се извърнаха към нея. Изглеждаше така объркана, като патица, изгубила патетата си.
— Е? — викна ѝ припряно отец Ярви.
— Кралица Скара…
— Да? — Присви очи Горм.
— Кралица Скара… — Майка Ауд надникна от другата страна на вратата и отстъпи, с видимо облекчение на лицето. — Кралица Скара е тук.
Вратите се отвориха широко и майка Слънце нахлу в залата. Всички замигаха глуповато при вида на крачещите тържествено тровенландци.
Кралица Скара вървеше най-отпред, вдигнала гордо глава, с разпусната коса като черен облак около главата ѝ. Лъчите на зората подпалиха алени огньове по огромния скъпоценен камък на гривната ѝ и мъничките, поклащащите се от обецата ѝ. Беше облечена в пълно бойно снаряжение — с ослепително блестяща ризница, кинжал на кръста и шлем с позлатени кантове под мишница. Рейт вървеше зад нея склонил почтително глава. В прегръдките си носеше направения от Рин меч, прибран в украсената с дърворезбата на Кол ножница, същинско произведение на изкуството.
Рин беше надминала себе си. Скара определено изглеждаше като воин, макар и прекалено кльощава и слаба за целта и въпреки че тази разпусната коса би била фатална пречка за всеки воин, в коя да е битка. С подрънкване на метал и следвана от свитата си, тя мина тържествено между ванстерландци от едната ѝ страна и гетландци от другата и не си направи труда да погледне нито едните, ни другите.
Усмивката на майка Скаер се беше стопила. Беше ѝ я отмъкнал отец Ярви. Гром-гил-Горм зяпаше младата кралица с отворена уста. Крал Удил повдигна леко вежда. Кол за пръв път виждаше такова изумление, изписано на лицето му.
Сестра Ауд и Синия Дженър седнаха от двете страни на кралица Скара, но тя самата остави трона на Бейл празен. Остана права, стовари шлема си на масата и подпря, облечени в стоманени ръкавици, юмруци от двете му страни. Воините на Тровенланд оформиха дъга зад гърба ѝ. Рейт коленичи от едната ѝ страна, плъзна нагоре в сгъвката на лакътя си ножницата и ѝ подаде дръжката на меча.
На всички беше ясно, че Скара няма да го извади. Това беше просто представление, почти смехотворна гледка. Почти, но не съвсем. На стената зад свитата ѝ беше огромният портрет на Ашенлир, облечена в ризница, с разпусната коса и коленичил до нея оръженосец. Кол отмести поглед от легендарната кралица от миналото към настоящата и не можа да отрече, че приликата между двете беше поразителна.
Усмивката на отец Ярви се разтегна още повече:
— О, това е прекрасно.
Майка Скаер не беше така впечатлена.
— Явно обичаш представленията — промърмори тя.
— Моля да ми простите закъснението — каза Скара. — Подготвях се за
Кол се наведе към отец Ярви и прошепна в ухото му:
— Мисля, че кралицата пристигна.
— Съюзници мои! — Гласът на Скара изпълни залата, звънлив, уверен, сякаш беше родена за това. — Мои гости. Крале, пастори и воини от Ванстерланд и Гетланд!
