Рейт се осмели да погледне към онези, които винаги беше смятал за свои приятели. Погледът на Трошача на мечове беше прикован в Скара, но майка Скаер гледаше втренчено право в Рейт. Това беше жена, способна да смрази кръвта на човек с поглед, но Рейт никога не я бе виждал да гледа някого така заплашително, както него в момента. Сориорн беше повдигнал леко горна устна и го гледаше с неприкрита омраза. Но от всички тях погледът на Ракки бе този, който едва намери сили да срещне. Нямаше гняв в очите му, само разочарование. Очите на предаден от най-близките му човек. И Рейт заби поглед в пода.
— Днес ни предстои взимането на изключително важно решение! — продължи Скара. — Дали да използваме елфически оръжия срещу армията на Върховния крал, или да отстъпим пред нея.
Рейт не слушаше. В мислите му беше случилото се вчера вечерта в ковачницата. Коленичи пред нея и беше готов да го направи. Но тогава я чу да се смее и собствените му пръсти го предадоха. Чашата падна, отровното вино се разсипа на пода, а Скара отмина всичко с шега за това как кралските прислужници не били като едно време. После, както всяка вечер, той легна пред вратата ѝ като вярно куче и цяла нощ не мигна.
Лежа вторачен в тъмнината и мисли за това, как сам се обрече на гибел.
— Аз съм кралицата на Тровенланд! — извика Скара. — В жилите ми тече кръвта на Бейл. Друг може да избере да побегне пред Върховния крал, но не и аз. Никога повече. Дадох клетва да отмъстя на Яркия Йълинг и възнамерявам да изтръгна отмъщението си от мъртвото му тяло. Възнамерявам да се боря докрай! Възнамерявам да се бия с каквото и да е оръжие. — Тя стрелна с гневен поглед майка Скаер. — С
Всичко, което Рейт някога бе искал, това да служи на краля си и да се бие рамо до рамо с брат си, всичко това вчера вечерта захвърли с лека ръка и никога повече нямаше да има. Сега беше сам, точно както каза Ракки. Оръженосец на момиче, което дори няма силата да извади меча, който държи от ножницата му.
— Какво казваш ти, крал Удил? — провикна се Скара.
— Аз казвам, че в тази зала няма и един воин, който да не е едновременно засрамен и възхитен от решимостта ти, кралице Скара. — Железния крал се усмихна, гледка, която Кол не предполагаше, че ще види някога. — Смърт чака всички ни. И аз съм готов да я срещна, застанал до теб.
Рейт видя Скара да преглъща мъчително, докато се обръщаше към ванстерландци.
— Какво казваш ти, крал Горм?
Тежестта на ризницата щеше да я смаже. Горещината ѝ беше непоносима. Всички сили на Скара отиваха в това да стои на крака, да държи главата си гордо вдигната и да гледа предизвикателно. Нямаше как иначе. Тя е кралица, тя е кралица, тя е кралица…
— Засрамени и възхитени от решимостта ти ли? — кресна предизвикателно майка Скаер. — В тази зала няма воин, който да не е отвратен от игричките, които играеш. Все едно някога си вадила или държала меч! И сега искаш от нас да пожертваме живота си просто ей така, за празното ти кралство, за празната ти гордост, за…
— Достатъчно — каза тихо Горм. Черните му очи не бяха изпуснали Скара от поглед от момента, в който влезе в тронната зала.
— Но, кралю мой…
— Седни — каза Трошача на мечове и майка Скаер изскърца със зъби, но се тръшна гневно на стола.
— Искаш от мен да се бия за крепостта ти — продължи Горм с мекия си, напевен глас. — Да изложа на риск своя живот и този на воините ми далеч от дома. Да се изправя срещу безчетната армия на Върховния крал срещу обещание от гологлава вещица и еднорък лъжец за избавление с помощта на някакви си елфически оръжия. — Той се усмихна приветливо на Скара. — Така да бъде.
— Кралю мой — изсъска майка Скаер, но той просто вдигна ръка без да откъсва очи от Скара и тя млъкна на мига.
— Аз ще се бия за теб. Всеки мъж от Ванстерланд ще убива за теб и ще умре за теб. Аз ще бъда твой щит, днес, утре и всеки ден, докато съм жив. Но искам нещо в замяна.
В залата настъпи гробна тишина. Скара преглътна:
— Назови го.
— Теб.
Тя усети сърбеж по плувналия си в пот под ризницата гръб. Усети стомахът ѝ да се надига и в този момент не искаше нищо повече от това да се изповръща на масата, но се съмняваше, че майка Кайър би определила това като подобаващ отговор на кралско предложение за женитба.
— Отдавна търся кралица — продължи Трошача на мечове, — равна на мен по ум и кураж. Жена, която да множи монетите в хазната ми. Жена, която да ми роди много деца, с които да се гордея.
Скара неволно сведе поглед към Рейт и той я зяпна недоумяващо, с провиснала от изненада долна челюст, но освен дръжката на меча, който сигурно не можеше да вдигне дори, друго не можа да ѝ предложи.
Отец Ярви беше пребледнял. Явно не беше предвидил подобен развой на събитията.
— Жена, която да ти поднесе Тровенланд на тепсия, искаш да кажеш — намеси се той.
Веригата от топките на дръжките от мечовете на повалени противници издрънка тихо на гърдите му, когато той повдигна огромни рамене.
