Ръмеше, когато стигна до строения от елфи кей на Бейлова крепост. Ситният ръмеж обвиваше света в сива пелена, придавайки му мрачен като настроението на Кол вид. Полепваше по кожената наметка на раменете на застаналия на рулевата платформа Рълф. Полепваше по косите и сериозните лица на гребците, които товареха провизиите на кораба. Прииска му се Фрор да беше тук, или Досдувой, но екипажът, с които беше пропътувал дългия път по широката „Божествена“, се бе пръснал като листа по вятър. Това бяха нови хора, които почти не познаваше.
— Защо такова траурно изражение, гълъбчето ми? — Скифър измъкна ръка изпод наметалото си и зарови с един дълъг показалец в носа си. — Не каза ли навремето, че искаш да видиш магия?
— Да, а ти ми каза, че съм млад и необуздан, че магията крие огромни рискове и идва на ужасна цена, че трябва да се моля на всички богове, които знам, никога да не видя магия.
— Хм. — Тя повдигна вежди и огледа внимателно находката на върха на показалеца си, после я направи на топче и го изстреля към корабите, полюшващи се в пристанището, тези на Удил, Горм и Яркия Йълинг. — Как мрачно съм го казала. И ти моли ли се?
— Очевидно недостатъчно. — Кол извърна очи настрани към Скифър. — Каза също, че знаеш достатъчно магия, че да сътвориш куп неприятности, но недостатъчно, че да направиш нещо добро.
— Война е. Дошла съм да творя неприятности.
— Много успокоително, няма що.
— Не е.
— Къде си я учила тази магия?
— Не мога да кажа.
— Не можеш или не искаш?
— Не мога и не искам.
Кол въздъхна. С всеки следващ отговор сякаш знаеше по-малко.
— Наистина ли знаеш сигурен път към вътрешността на Строком?
— Път в Строком? Да. Сигурен? — Тя сви рамене.
— Не ми вдъхваш много увереност.
— Не.
— Ще открием ли там оръжия?
— Толкова, че да презаситиш дори майка Война.
— И ако ги използваме… рискуваме ли ново Разкъсване на бог?
— Важното е да разкъсаме баба Вексен на парчета, останалото е вятър.
— С това ми вдъхваш още по-малко увереност.
Скифър се загледа в сивото море:
— Ако мислиш, че съм дошла да ти вдъхвам увереност, много се лъжеш.
— Няма лесно на този свят — въздъхна отец Ярви. По дългата рампа, водеща към вътрешния двор на крепостта, вървеше фигура. Висока, слаба фигура, с остригана до кожа глава. И накичени по ръцете елфически гривни. — Майко Скаер, каква изненада! Мислех, че не искаш да имаш нищо общо с тази елфическа лудост?
Пасторът извърна глава и се изплю:
— Не искам никой да има нещо общо с тази елфическа лудост, но кралят ми избра пътя си. Работата ми е да се уверя, че той води към победа. Ето защо идвам с вас.
— Компанията ти ще е огромно удоволствие за нас. — Ярви пристъпи към нея. — Стига да идваш с намерението да помагаш. Изпречиш ли се на пътя ми обаче, ще съжаляваш.
— Разбираме се чудесно, значи — изкриви злобно устни майка Скаер.
— Винаги сме се разбирали чудесно.
Кол въздъхна. Каква по-добра причина за съюз от недоверие и взаимна омраза?
— Хващайте се за греблата! — провикна се Рълф. — Животът е кратък!
Примерът на Гудрун
Утрото беше красиво като за късно лято. Майка Слънце караше капките на падналия през нощта дъжд да искрят като скъпоценни камъни по стръковете на тревата.
— Това е най-слабото ни място — каза Рейт.
Не беше нужно да си опитен воин, за да осъзнаеш това. Североизточният ъгъл на крепостната стена беше като отрязан с нож при Разкъсването на бог и кралете от далечното минало бяха построили кула, за да запушат пролуката. Беше зле строено и занемарено човешко творение. Покривът на кулата се беше срутил и по оцвъканите с курешки оголели греди бяха накацали птици. Стената, тръгваща от кулата, се беше наклонила навън, а бойниците ѝ се ронеха.
— Кулата на Гудрун — промърмори Скара.
— Откъде идва името ѝ? — попита майка Ауд.
Скара си спомни досадата, която изпита, докато майка Кайър ѝ разказваше историята, но също като останалите уроци на пастора, явно я беше запомнила добре.
— Принцеса Гудрун е била внучка на краля на Тровенланд.
— Лошо начало — изръмжа майка Ауд. Незнайно защо, беше начумерена тази сутрин. — Но какво пък, знам и такива истории, които въпреки че започват зле, накрая свършват добре.
— Не и тази. Принцесата се влюбила в момче от конюшните.
— Необмислено от нейна страна.
— Ами, предполагам любовта пада, където пада.
Майка Ауд повдигна многозначително вежда:
— Със сигурност, човек може да я види да се задава отдалеч и своевременно да се дръпне от пътя ѝ.
— Е, Гудрун не го направила. По нейно време Тровенланд имала трима крале и дядо ѝ бил обещал ръката ѝ на един от другите двама. Тя опитала да избяга и дядо ѝ, за да я накаже, обесил любимия ѝ на кулата, а нея затворил в стаята на върха, докато не се научи на дълг.
Майка Ауд се почеса под леко разпуснатия кок, в който бе събрала косата си:
— Нещо не виждам откъде ще дойде щастливата развръзка в историята.
— Няма такава. Гудрун се хвърлила от бойниците и умряла в рова от другата страна на стената.
— Да се надяваме, че няма да свършим като нея — намеси се Рейт.
— Да се самоубием от любов ли? — попита Скара.
— Не, мъртви в рова.
