Един роб донесе на Горм паница пълна с месо, прясно от шиша. Приликата между него и ръката на Рейт, когато майка Ауд повдигна изгореното платно на ръкава, беше поразителна и стомахът на Скара се обърна.
Но дали Трошача на мечове изпитваше страх или не, той определено не го криеше в стомаха си като Скара.
— Боят винаги ми дава страхотен апетит — обяви той с пълна уста и лъснали от мазнина устни. — Всичко на всичко, майка Война бе на наша страна.
— Ами Ракки? — озъби се Рейт и майка Ауд изсъска сърдито, когато той измъкна наполовина бинтованата си ръка от ръцете ѝ.
— Ще го помня с добро. За разлика от други, той ми беше верен докрай.
Скара видя сухожилията по ръката на Рейт да се опъват, когато юмрукът му се сви около дръжката на секирата му и побърза да застане пред него.
— Веригата ти, кралю мой. — Повдигането на цялото това количество от метал от мечовете на мъртви мъже се оказа предизвикателство и ръцете ѝ се разтрепериха.
Горм се наведе и пъхна глава в нея и Скара осъзна, че никога не беше била така близо до него като сега. Ръцете ѝ бяха на тила му, почти в неловка прегръдка. Той миришеше на мокра животинска кожа, точно като кучетата, които гледаше дядо ѝ.
— Издължила се е с годините — каза Горм докато се изправяше.
От толкова близо изглеждаше още по-огромен. Главата на Скара едва стигаше ключиците му. Щеше ли да се налага да носи столче със себе си, за да целуне съпруга си? В друго време щеше да се смее с глас на такава перспектива. Но сега не ѝ беше до смях.
— За мен беше чест да я пазя до завръщането ти. — Скара отчаяно искаше да се дръпне от него, но знаеше, че не може, затова спусна бавно ръце и намести на гърдите му лъскавата, зловеща колекция от спомени от мъртъвци.
— Когато се оженим, ще отрежа една част от нея и ще ти направя твоя верига.
Тя замига на парцали и по гърба ѝ полазиха ледени тръпки. Ще бъде вързана за него завинаги, с верига от мечовете на мъртви мъже.
— Не съм заслужила такава привилегия — изграчи Скара.
— О, без престорена скромност, моля! Само едната половина от войната се води с мечове и ти, кралице моя, водиш другата със завидни умения и кураж. — Той се усмихваше, докато се обръщаше да си върви. — Стотици мъртви ще са изцяло твоя заслуга.
Скара подскочи и се събуди. Сграбчи кожената завивка и напрегна слух.
Нищо. Тишина.
В последно време почти не спеше. Воините на Яркия Йълинг нападаха по два-три пъти на нощ.
Опитаха да влязат с плуване в пристанището, смели мъже, да рискуват във вълните в тъмното. Но стражите на стената ги засипаха със стрели и сега телата им се полюшваха на повърхността на водата, оплетени във веригата.
Опитаха с таран през портите — ствол на повалено дърво, с обкован в желязо връх. Неколцина смелчаци държаха щитове над главите на онези, които го носеха. Вдигнаха достатъчно шум, че да събудят и мъртвите. Но освен няколко драскотини по портите, от усилията им нямаше ефект.
Обстрелваха крепостта със запалени стрели — стотици падащи звезди над стената. Повечето паднаха върху каменните покриви на постройките във вътрешния двор. Но неколцина попаднаха на сламени покриви. Гърлото на Скара още я болеше от кашляне в дима, гласът ѝ още беше пресипнал от крещене да поливат вода по покривите, ръцете ѝ тръпнеха от вадене на кофи от кладенеца. Конюшнята, в която за пръв път оседла пони като дете, изгоря напълно, но успяха да спрат огънят да не тръгне по останалите постройки.
И след като го потушиха, тя се изправи на стената, цялата омазана в сажди, но горда от успеха и крещя с пълно гърло „благодаря за стрелите!“ към редиците на Върховния крал.
С огън, по вода, под стените и над тях — нищо не помогна. Бейлова крепост беше най-здравата крепост в земите около Разбито море. Защитниците ѝ бяха подбрани воини от три войнолюбиви кралства. Яркия Йълинг изгуби двайсет от своите за всеки убит защитник на крепостта.
При все това подкрепленията му не спираха да прииждат. Всяка сутрин майка Слънце изгряваше над повече воини от Ютмарк, Ингълфолд и Ниските земи. И повече диви, набодени с кости и омазани с боя шенд. Повече кораби пристигаха пред пристанището и правеха невъзможно пристигането на каквато и да е помощ за защитниците по вода. Духът на мъжете в крепостта засега бе що-годе висок, благодарение на малките победи, но числата не заблуждаваха никого. Килерът на майка Ауд преливаше от ранени. Вече два пъти изпращаха пълни с мъртъвци лодки, които запалваха от разстояние със стрели в морето.
Скара имаше чувството, че издигаха пясъчни диги, за да спрат прилива. Първата вълна ще спреш с лекота. Дори първите десет. Но накрая приливът винаги надделява.
Стомахът ѝ се обърна и гърлото ѝ се напълни с горчилка, но тя устоя и не повърна. Свали крака от постелята, сграбчи глава в шепи и изръмжа продължително.
