Беше прав. Бях изморен и безполезен. Може би ако дремнех, на сутринта щях да съм способен наистина да помогна с нещо.
— Благодаря, Крейг. Лека нощ. Но ме събуди, ако ти потрябва нещо.
Легнах си разочарован. Бях възлагал големи надежди, че Крейг ще може да ми достави тази информация — суровите необработени данни, които щяха да докажат, че лекарството е опасно и че някой се опитва да скрие голям проблем.
Заспах с очакването, че скоро ще се събудя от триумфалния вик на Крейг, но следващото, което чух, бе сигналът на електронния будилник. Беше шест и половина сутринта. Облякох се и слязох долу. Крейг ожесточено тракаше по клавиатурата.
— Лошо, а?
Крейг се обърна към мен.
— Наистина. — Не ми се строи изморен, но видях, че е бесен.
— И така цяла нощ?
— В три излязох да се поразходя. Не помогна.
— Сега ще ти приготвя закуска. Тост?
— Да — отговори Крейг, стана и се протегна.
— Благодаря ти за упоритостта.
Разчистихме място на масата, седнахме и закусихме. Естествено, с много кафе. Крейг дъвчеше шумно, но погледът му беше зареян. Виждах, че е потънал в загадката, която се опитваше да разреши. След съня и кафето се почувствах съвсем бодър. Тъмнината навън бавно отстъпваше пред зората над тресавището.
— Не се притеснявай, Крейг — опитах се да го успокоя аз, — може нещо да излезе от пощата на Иневър. Може някой да му е пратил интересни данни.
Крейг застина като поразен от гръм. Ръката му с чашата трепна и по бузата му потече струйка кафе.
— Точно това е! — изкрещя той, блъсна чинията пред себе си, скочи като тигър към клавиатурата и бясно затрака по нея.
— Какво правиш? — изненадах се на реакцията му аз.
— Съставям писмо от името на Иневър, с което искам от «Клинични изпитания» данните. Те ще ни ги изпратят. А ние ще ги прочетем.
След няколко секунди писмото беше изпратено. Все още беше рано. Трябваше да почакаме някой в отдел «Клинични изпитания» да дойде на работа, да отвори новополучената поща, да събере данните и да направи нещо с тях.
Седяхме пред екрана и чакахме.
В 8:33 една от иконките на екрана замига, сигнализирайки постъпила поща. Отворихме съобщението.
Към пощата бе приложена голяма електронна таблица. Изглеждаше доста изчерпателна.
— Добре, мисля, че искаме и останалото, нали? — намигна ми Крейг, докато подготвяше отговора.
Изпратихме посланието и зачакахме. Само че не пристигна нищо. Вместо това на екрана проблесна надпис «Съобщението е изпратено».
— Какво съобщение? — недоумяващо погледнах аз Крейг.
Вместо отговор той прегледа съдържанието на файла «Изпратени съобщения». Виждаше се, че последното съобщение до отдела е от Иневър с получател Джед.
— О-о… — каза Крейг, — май е време да се изпаряваме.
Той бързо копира съобщението от Джед заедно с приложената към него електронна таблица и се изключи от мрежата на «Био-уан».
— Ще разберат ли, че сме били вътре? — обезпокоено попитах аз.
— Надявам се, не — въздъхна Крейг. — Но не бих рискувал да се включвам пак.
— Няма нужда. Сигурен съм, че онова, с което разполагаме, ще свърши работа.
Крейг се протегна и започна да прибира лаптопа и парчетата хартия, на които бе драскал цяла нощ.
— У дома ли се прибираш? — попитах аз.
— О, не. Ако вече не мога да изкарам една безсънна нощ пред компютъра, едва ли имам правото да управлявам цяла компания.
— Още веднъж ти благодаря за безценната помощ.
— Няма проблем — каза той и на прага се обърна към мен. — Гледай да останеш жив.
Залових се с данните от «Био-уан» веднага — използвах моя лаптоп. Крейг ми бе дал парола за достъп до мрежата на «Нет коп» по всяко време и от всяко място.
Информацията бе необозрима. Много от съобщенията в електронната пощенска кутия на Иневър имаха големи по обем приложения. Към всичко това разполагах и с обобщената справка на «Клинични изпитания»: електронна таблица с колони, натъпкани с числа. Ако това бяха обобщените резултати, любопитно какво ли щяха да представляват суровите данни. Информацията явно бе изчерпателна, само че не разбирах по-голямата част от нея. Трябваше да размишлявам над значението на всеки отделен документ. Това бе информация за специалист. За човек, който щеше да погледне, да отсее несъщественото с един поглед, да извлече интересното и значимото и да анализира за какво става дума.
Време беше да се видя с Лиза.
