— Добре, и аз мисля така. Значи веднага щом се върнем, ще съсредоточим вниманието си върху проучване на конкуренцията. А междувременно можем да започнем работа върху подготовката на инвестиционния меморандум.
Рисковите инвеститори прекарват живота си основно в казване на «не», така че всяка възможност да кажат «да» е повече от добре дошла за тях.
Усмихнах се и вдигнах чаша:
— За «Тетраком».
— За «Тетраком». — Даян отпи глътка от брендито си.
Макар да бе станала в шест сутринта и да не бе имала възможност да се преоблече, тя изглеждаше превъзходно в семплия си, но великолепно ушит делови черен костюм. За себе си подозирах, че изглеждам смазан.
— Какво мислиш за «Ревиър», Саймън? — неочаквано ме попита тя.
Погледнах я. Питах се дали мога да ѝ се доверя. Реших, че мога. Освен това се надявах да науча нещо за Франк, Арт и евентуалния бъдещ шеф, който щеше да заеме мястото на Гил, когато той решеше да напусне.
— Обезпокоен съм.
— От онова, което Линет Мауър каза миналата седмица?
— Да. Но ме безпокои не това, че може да загубим основен инвеститор в нашите фондове. Повече ме тревожи възможността тя да се окаже права.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че със загубата на Франк сме загубили човека с най-голям принос за успеха на фирмата.
— А Гил?
— Хм… — Погледнах я. Седеше облегната в удобния стол и внимателно ме наблюдаваше над ръба на чашата си. Реших, че мога да бъда откровен с нея. — Подозирам, че Гил няма да бъде в «Ревиър» още дълго.
Тя повдигна вежди.
— Откъде знаеш това? — Свих рамене, без да отговарям. — А другите съдружници знаят ли?
— Не мисля. Но Линет Мауър явно е обезпокоена и не бих я обвинил за това. Без Франк и Гил на кормилото застава Арт и мисля, че ако бях външен инвеститор, това обстоятелство сериозно щеше да ме разтревожи.
— А останалите партньори? — попита Даян.
— Сигурен съм, че ти или Рави ще се справите блестящо. А мисля, че и ние съдружниците не сме за изхвърляне. Но Арт ще направи всичко възможно, за да води цялото шоу. А аз не вярвам в преценката му. — Даян се намръщи замислена над думите ми. — Сигурно мислиш, че не съм прав, нали?
Даян дълбоко въздъхна:
— Не, не мисля така — каза тя. — Всъщност ти каза точно това, което аз самата си мисля вече от доста време.
Замълчахме. Последната фраза на Даян можеше да се разглежда като неявна форма на критика по отношение на неин партньор пред съдружник — нещо, което в никакъв случай не би било посрещнато с одобрение от Гил. Но аз се почувствах поласкан от оказаното ми доверие.
— Кажи ми какви бяха отношенията между Франк и Арт — помолих я аз.
Тя се замисли малко, после каза:
— Те винаги бяха вежливи един към друг. Или по-скоро Франк се държеше вежливо с Арт. Никога не съм го чувала да каже нещо лошо за Арт зад гърба му. Това просто беше под достойнството му.
— А Арт?
— И Арт винаги бе вежлив с Франк. Но мисля, причината за това бе, че Франк винаги знаеше за какво говори, така че Арт усещаше, че не би постигнал нищо, ако се опита да омаловажи пред Гил заслугите на Франк. Така че единственото, което си позволяваше, бе да се опитва да изолира Франк. Насрочваше заседания с участие на партньорите, когато Франк не можеше да присъства, прекарваше много време в контакти с инвеститорите, стараеше се да взема отношение по въпроси на фирмената стратегия и така нататък.
— И каква бе реакцията на Франк?
— О, Франк му позволяваше всичко това. Той, от своя страна, знаеше, че във всеки момент може да разчита на безусловната подкрепа на Гил.
— Откога ти е известно, че Гил планира да се пенсионира? — поинтересувах се аз.
— Отскоро… може би месец и половина. Останах с впечатлението, че когато Гил сподели намерението си с мен и Рави, още не бе казал на Арт. Но не бих се изненадала, ако Франк е знаел много преди всички ни.
— Ясно… — казах аз и помълчах, преди да задам следващия си въпрос. — И ако Франк беше жив, мислиш ли, че той щеше да наследи Гил?
— О, несъмнено — отговори убедено Даян. — Предполагам, че е щял да бъде намерен начин Арт да запази достойнството си. Не знам — с някаква нова титла, длъжност или нещо друго. Но важните решения щяха да бъдат вземани само от Франк.
— А дали и Арт е допускал, че може да стане така?
— Не знам. Не бих казала, че някога ми е изглеждал обезсърчен. Последния месец той активно ухажваше Гил. Просто да ти е неудобно да гледаш. И ще ти кажа, че ми е втръснало да слушам само за «Био-уан». — Даян се изсмя. — Помниш ли колко забавно се получи с Рави миналия понеделник? За миг си помислих, че Арт ще го убие! — И тя въодушевено доизпи на един дъх чашата си. — Още по едно? — Кимнах съгласно и тя направи знак на сервитьора. — Защо ме питаш всичко това?
— Чудя се кой ли е убил Франк — простичко ѝ отговорих аз.
Даян се сепна.
— Това не е ли работа на полицията? — внимателно ме попита тя.
— Те, изглежда, са решили, че съм аз.
— Това е абсурдно!
— Бих бил щастлив, ако мога да насоча усилията им в друга посока.
— Към Арт, така ли?
— Кандидатурата му изглежда подходяща.
Даян се наведе към мен:
