— С баща ми има едно-единствено спасение: да правя минимално необходимото, за да си мисли, че се вслушвам в напътствията му, и да се държа колкото може по-далеч от него. Бях в Дартмур, бизнес школата, после тук. И за какво? За да ми се накарат, че не гледам на работата си сериозно.
— Където и да е човек, около него има поне един кретен — отбелязах аз.
— Може би, но след Франк… — Гласът му заглъхна, сякаш му беше трудно да овладее емоциите си. — Откакто Франк бе убит, все по-често се питам какъв е смисълът. Предполагам в един момент просто ще трябва да кажа на баща си кой съм всъщност и ще трябва да заживея самостоятелен живот. Усещам, че този момент наближава.
Усмихнах се с искрено съчувствие. Една смърт може да бъде възприемана по различен начин от различните хора. Струваше ми се напълно естествено, че изчезването на Франк от този свят може да накара Джон да се запита какъв е смисълът на живота.
Обадих се на Крейг, за да му съобщя добрата за «Нет коп» новина. Но ми беше малко трудно да споделя ентусиазма му изцяло. Леководолазите трайно ми бяха развалили настроението. Ако намереха револвера, щях да имам големи неприятности. Но нищо не можех да направя по този въпрос, освен… освен да си взема паспорта и да запраша към летището. Изкушаваща мисъл, но нещо дълбоко в мен ме караше да искам да се справя със заплахата, а не да се спасявам от нея.
Борих се с работата до обяд. И точно дояждах поничката на работното си място, когато чух в коридора тежки стъпки. Вдигнах поглед и видях през вратата да влиза сержант Махони, съпровождан от други двама детективи и Гил. Изглеждаше траурно сериозен.
— Добър ден — вежливо го поздравих аз и преглътнах последната хапка от поничката.
Махони не отговори на поздрава ми. Вместо това каза:
— Налага се да дойдете с мен в офиса на областния прокурор и да отговорите на няколко въпроса.
19.
— Виждали ли сте някога това?
Махони държеше сребристосив револвер. Никога не го бях виждал. Но не казах нищо.
Намирахме се в офиса на областния прокурор в Салем. Махони този път бе подходил към разпита съвсем официално и аз бях упражнил правото си да бъда разпитван в присъствието на Гарднър Филипс. Махони бе повикал подкрепления в лицето на помощник-прокурора, в случая Памела Лайзър. Беше делово облечена блондинка в края на трийсетте. Когато ни представиха, ѝ стиснах ръката и ѝ се усмихнах, но тя не реагира на усмивката ми.
Гарднър Филипс изрично бе настоял да не казвам нищо. Наблюдаваше Махони като ястреб и чакаше най-малкия повод да се заяде с него. Изглеждаше безкрайно компетентен и уверен в способността си да удържи нещата под контрол. И все пак ми се стори странно, че по време на припрения ни разговор преди разпита не бе проявил и най-нищожен интерес към опитите ми да го уверя, че съм напълно невинен. Интересуваше го единствено с какви веществени доказателства разполага полицията и как се е сдобила с тях.
— «Смит енд Уесън», триста петдесет и седем, «Магнум». Използван е да бъде убит Франк Кук.
Никаква реакция.
— Знаете ли къде го намерихме?
Естествено, че знаех. Бях ги видял да го търсят. Но отново не отговорих.
— Беше в този пластмасов плик. — И Махони вдигна измачкан плик с надпис «Бутс». — Познавате ли го? Според мен е от веригата магазини «Бутс».
Без отговор.
— Намерихме този плик заедно с револвера в него в Бейзин до Еспланадата. Редом с маршрута, по който вашата съпруга прави сутрешния си крос. Как според вас е попаднал там?
Никакъв отговор.
— Хвърлила го е, нали така?
Мълчание.
— Разполагаме със свидетел, който я е видял да изтичва от вашата улица, носейки нещо тежко, увито в пластмасов плик. Друг свидетел я е видял да тича обратно към вашия блок, идвайки откъм реката, но този път не е носила нищо.
Звучеше доста уличаващо.
Махони продължи, трупайки улика върху улика срещу мен. Теорията му изглеждаше напълно логична. Между мен и Франк са съществували противоречия, появило се е напрежение по повод държането му към мен на работа, свързано с пари и с безпокойството, че изневерявам на дъщеря му. Имал съм нужда от парите, за да помогна на сестра ми да обжалва решението по делото, което е завела. Благодарение успеха на «Био-уан» съм бил сигурен, че Франк «струва» поне няколко милиона. Отишъл съм в Марш Хаус, скарал съм се с него и съм го застрелял. Скрил съм оръжието, но Лиза го е намерила. Излязла на крос с плика и го хвърлила в реката преди полицията да може да претърси апартамента ни втори път. Несъмнено се е опитала да ме защити, но разстроена от онова, което била намерила, решила, че повече не може да живее с мен под един покрив. Затова ме напуснала.
Искаше ми се да му кажа, че интерпретира събитията по превратен начин. Или поне част от тях. Но вярвах на Гарднър Филипс и не обелих дума. Помощник областната прокурорка ни наблюдаваше и не я забелязах да мига. Макар и тя като мен да не каза нищо, и Махони, и Филипс бяха видимо респектирани от присъствието ѝ.
