Понастоящем Реймънд очевидно искаше да изглежда дружелюбен. Остроумие, веселие и дълбока наблюдателност се преплитаха в речта му, превръщайки всяко изречение, което той изричаше, в огнена искра. Скоро Реймънд превъзмогна прикритото ми отвращение; стараех се да наблюдавам него и Пердита и да имам предвид всяко нещо, което бях чул преди срещу него. Но всичко изглеждаше така невинно и беше тъй пленително, че забравих всичко друго освен удоволствието, което неговата компания ми доставяше. Под предлог да ме въведе в сферата на английската политика и общество, в които аз скоро щях да стана участник, той разказа редица анекдоти и спомена много личности; речта му, богата и разнообразна, се изливаше, просмуквайки удоволствие във всичките ми сетива. С изключение на едно нещо, Реймънд щеше да бъде напълно победоносен. Той намекна за Ейдриън и заговори за него с онова пренебрежение, с което здравомислещите винаги гледат на ентусиазма. Тогава усети, че над нас започват да се събират облаци, и се опита да ги разсее; но силата на чувствата ми не ми позволяваше да подмина тъй леко тази свещена тема, затова казах категорично:
— Позволете ми да отбележа, че съм предано привързан към графа на Уиндзор; той е моят най-добър приятел и покровител. Благоговея пред неговата доброта, възприемам неговите възгледи и горчиво оплаквам настоящото му, и надявам се, временно заболяване. Тази болест, поради нейната особеност, прави споменаването му неизразимо болезнено за мен, освен ако то не е в знак на уважение и обич.
Реймънд отвърна, но отговорът му не беше никак помирителен. Видях, че в сърцето си той презира онези, които са отдадени на всеки друг освен на опитни кумири.
— Всеки човек — рече той — мечтае за нещо, за любов, чест и удоволствие; вие мечтаете за приятелство и се посвещавате на един луд; е, ако това е вашето призвание, вие несъмнено сте в правото си да го следвате.
Изглежда, някаква мисъл го прободе и спазъмът от болката, която за миг сгърчи лицето му, пресекна възмущението ми.
— Щастливи са мечтателите — продължи Реймънд, — тъй че не трябва да бъдат будени! Де да можех да мечтая! Но „дългият и неприятен ден“14 е стихията, в която живея; ослепителният блясък на реалността преобръща сцената за мен. Дори призракът на приятелството и любовта си е отишъл. — Той замлъкна; не можех да отгатна дали презрението, което изкривяваше устната му, бе насочено срещу страстта или срещу самия него, задето е неин роб.
Този разказ може да бъде приет като образец на моите разговори с лорд Реймънд. Сближих се с него и всеки ден ми даваше все повече и повече поводи да се възхищавам на неговите огромни и многостранни таланти, които наред с красноречието му, което беше елегантно и остроумно, и вече безмерното му богатство, караха хората да се страхуват от него, да го обичат и мразят повече от всеки друг мъж в Англия.
Моят произход, който предизвикваше ако не уважение, то интерес, предишното ми приятелство с Ейдриън, благосклонността на посланика, чийто секретар бях навремето, и сега близостта ми с лорд Реймънд ми проправиха плавен път към светските и политически кръгове на Англия. Поради моята неопитност първоначално ми се струваше, че сме в навечерието на гражданска война; всяка страна беше агресивна, ожесточена и непреклонна. Парламентът беше разделен на три фракции: аристократи, демократи и роялисти. След като Ейдриън бе обявил пристрастието си към републиканската форма на управление, последната партия почти беше изчезнала, без главатар, без водач; но когато лорд Реймънд се появи като неин лидер, тя се съживи с двойна сила. Някои бяха роялисти заради предразсъдъци и стара привързаност и имаше много умерено предразположени, които еднакво се бояха от своенравната тирания на популярната партия и от непоклатимия деспотизъм на аристократите. Повече от една трета от народните представители се строиха зад Реймънд и броят им непрестанно се увеличаваше. Аристократите градяха надеждите си върху своето превъзхождащо богатство и влияние, а реформаторите — върху силата на самата нация; дебатите бяха жестоки, още по-жестоки бяха речите, изнасяни от всяка политическа група, докато се събираха, за да подготвят своите закони. Оскърбителни епитети биваха разменяни, дори заплашваха със съпротива до смърт; срещите на народа нарушаваха тихия ред в страната; освен с война, как иначе щеше да приключи всичко това? Даже когато разрушителните пламъци бяха на път да избухнат, виждах как те се свиват — укротени от отсъствието на военни, от отвращението, което всеки един изпитваше към всякакво насилие, с изключение на това на речта, и от сърдечната учтивост и дори приятелството на враждуващите водачи, когато се срещаха в лични среди. Поради хиляда причини бях подтикнат да присъствам ежеминутно на хода на събитията и да наблюдавам всеки завой с напрегнато безпокойство.