Животът —
Разочарованието действително е богинята-пазителка на човешкия живот; тя седи на прага на бъдещето и строява събитията, когато те се появят. Навремето сърцето ми биеше безгрижно в гърдите ми; цялата красота на света беше двойно по-красива, огряна от слънчевата светлина, изляла се от собствената ми душа. О, защо любовта и разрухата са вечно свързани в този наш тленен сън? Тъй че, когато превърнем сърцата си в бърлога за онзи привидно нежен звяр, спътникът му влиза редом с него и безмилостно опустошава онова, което инак би могло да бъде дом и убежище.
Постепенно здравето му се разклатило от болката и тогава интелектът му се поддал под същата тирания. Държанието му станало необуздано; понякога бил свиреп, понякога погълнат от неизразима меланхолия. Евадна ненадейно напуснала Лондон, за да отиде в Париж; той я последвал и настигнал, когато корабът бил на път да отплава; никой не знае какво се случило между тях, но оттогава Пердита не го бе виждала; той живееше в усамотение, никой не знаеше къде, наглеждан от хора, избрани за тази цел от майка му.
На следващия ден лорд Реймънд се отби в къщата на Пердита, на път за замъка Уиндзор. Поруменелият цвят и блестящите очи на сестра ми наполовина разкриха нейната тайна пред мен. Той беше съвършено хладнокръвен; обърна се към двама ни учтиво, и сякаш веднага проникна в чувствата ни и стана един от нас. Изучих чертите му, които се променяха, докато говореше, но бяха красиви във всяка трансформация. Обичайният му поглед беше нежен, макар че понякога очите му можеха да проблясват свирепо; кожата му беше бледа и всяка черта загатваше за преобладаващо упорство в характера; усмивката му беше приятна, въпреки че надменността твърде често изкривяваше устните му — устни, които за женските очи бяха самият трон на красотата и любовта. Гласът му, обикновено нежен, често те стряскаше с някоя рязка противоречива нотка, която показваше, че обичайният му смирен тембър е по-скоро плод на труд, отколкото на природа. Тъй пълен с противоречия, непоколебим и даже горделив, любезен, но и свиреп, нежен и сетне безразличен, той чрез някакво странно умение откриваше лесен път към възхищението и привързаността на жените; ту ги ласкаеше, ту ги тъпчеше според настроението си, но във всяка своя премяна бе деспот.