Сълзите, които се изляха от очите на сестра ми, когато споменах нашия приятел, и нейната напрегната руменина сякаш потвърждаваха истинността на разказите, които бяха стигнали до мен. Но техният смисъл беше твърде ужасен, за да приема мигновено подозренията си за достоверни. Наистина ли цареше хаос в несравнимата мислена вселена на Ейдриън, наистина ли лудостта бе разпръснала добре снабдените легиони и той вече не беше господар на собствената си душа? Любими приятелю, този зъл свят не беше годен за твоя нежен дух; ти отстъпи управлението му на лъжливата човешка природа, която още преди зимата го лиши от листата му и оголи треперещата му жизненост пред пагубното отношение на най-грубите ветрове. Дали тези нежни очи, тези „канали на душата“ са загубили смисъла си, или пък единствено в погледа им се разкрива ужасната история за умопомрачението им? Дали този глас вече не „говори с най-красноречива музика?“12 Ужас, безкраен ужас! Закривам очи от страх от промяната и бликащите сълзи свидетелстват за моето съчувствие към тази невъобразима разруха.
В изпълнение на молбата ми Пердита подробно описа мрачните обстоятелства, довели до това събитие.
Откровеният и неподозрителен ум на Ейдриън, надарен с всяка природна благодат и с превъзходни сили на интелекта, неопорочен от сянката на недостатъците (освен ако неговата безстрашна независимост на мисълта не се тълкува като такъв), беше отдаден, дори като жертва на жертвоприношението, на любовта си към Евадна. Той ѝ бе поверил да закриля съкровищата на душата му, стремежите му към съвършенство и плановете му за усъвършенстване на човечеството. Когато мъжествеността му започнала да изгрява пред него, неговите планове и теории, изцяло непроменени от лични и благоразумни мотиви, придобили нова мощ от силите, които той почувствал, че се зараждат в него; и любовта му към Евадна се вкоренила дълбоко, тъй като всеки ден той ставал все по-уверен, че пътят, който следва, е пълен с трудности и че той трябва да търси наградата си не в аплодисментите или благодарността на своите събратя, и още по-малко в успеха на плановете си, а в одобрението на собственото си сърце и в нейната любов и съчувствие, които трябвало да облекчат всяка мъка и да възмездят всяка жертва.
В усамотение и чрез много скитания далеч от хорските средища, той разработил своите възгледи за промяната на английското правителство и усъвършенстването на хората. Уместно би било да прикрие своите убеждения, докато не придобие властта, която би осигурила тяхното практическо развитие. Но той беше нетърпелив към годините, които трябваше да изминат, безстрашен и с откровено сърце. И не само отрекъл набързо плановете на майка си, но и издал намерението си да използва своето влияние, за да отслаби силата на аристокрацията, за да задейства по-голямо изравняване на богатството и привилегиите и да въведе съвършена система на републиканско управление в Англия. Първоначално майка му се отнасяла към идеите му като към обезумелите бълнувания на неопитността. Но те били така методично подредени и аргументите му толкова добре подкрепени, че макар и все още да изглеждали неправдоподобни, тя започнала да се бои от него. Опитала се да го вразуми и като осъзнала, че е непреклонен, се научила да го мрази.
Необяснимо е, но това чувство било заразно. Неговият възторг по добродетели, което не съществуват; презрението му към неприкосновеността на властта; неговият плам и неблагоразумие са всички противоположности на установения ред на живота; опитните се страхували от него; младите и неуките не съзнавали възвишената строгост на неговите морални възгледи и го мразели като същество, различно от тях самите. Евадна навлязла, но хладно, в методите му. Тя смятала, че той постъпил правилно, отстоявайки собствената си воля, но ѝ се искало тази воля да била по-разбираема за мнозинството. Евадна не притежава духа на мъченик и не била склонна да споделя срама и поражението на паднал патриот. Тя познавала непорочността на мотивите му, щедростта на неговия характер, истинската му и пламенна преданост към нея; и изпитвала голяма привързаност към него. Той се отплатил на тази любезност с най-наивна благодарност и превърнал Евадна в съкровищницата на всички свои надежди.
По това време лорд Реймънд се завърнал от Гърция. Няма други двама души, които да са по-противоположни от него и Ейдриън. Въпреки всички противоречия на характера Реймънд несъмнено бил светски човек. Страстите му били бурни, понеже често оказвали власт над него, той невинаги умеел да насочи поведението си в очевидната посока на личния интерес, но собственото му удовлетворение било най-върховната цел за него. Гледал на структурата на обществото като на проста част от машината, поддържаща тъканта, върху която е отбелязан животът му. За него земята била разстлана като път, небесата — изградени като балдахин.