Вечерта отидохме заедно в Камарата. Реймънд, макар да знаеше, че плановете и перспективите му ще бъдат обсъдени и решени по време на очаквания дебат, беше весел и безгрижен. Бръмчене, подобно на това на десет хиляди кошера пчели, ни зашемети, когато влязохме в залата за отдих. Групи от политици с тревожни чела и силни, дълбоки гласове се бяха насъбрали. Аристократичната партия, най-богатите и влиятелни мъже в Англия, изглеждаше по-малко неспокойна от останалите, тъй като въпросът щеше да бъде обсъден без нейната намеса. Райланд и неговите поддръжници стояха близо до камината. Райланд беше мъж с неясно потекло и огромно богатство, наследено от баща му, който е бил производител. Като млад, той станал свидетел на абдикирането на краля и на обединяването на Камарите на лордовете и на общините; той бе одобрил тези прочути намеси и трудът на живота му бе да ги укрепи и засили. Оттогава влиянието на поземлените собственици се бе увеличило и отначало Райланд не съжаляваше, наблюдавайки машинациите на лорд Реймънд, които накараха много от привържениците на опонента му да се оттеглят. Но нещата вече отиваха твърде далеч. По-бедните благородници приветстваха завръщането на суверенитета като събитие, което би им възвърнало властта и правата, които бяха загубили. Полуизчезналият дух на кралството се пробуди в съзнанието на хората и те, охотни роби, самоназначили се поданици, бяха готови да превият вратовете си под хомота. Все още оставаха няколко изправени и мъжествени души, стълбове на държавата, но думата „република“ се бе изтъркала за просташкото ухо и мнозина — събитието щеше да докаже дали бяха мнозинство — скърбяха по лъжливия блясък и зрелището на монархията. Райланд беше предизвикан към съпротива; той отстояваше, че самото му страдание бе позволило увеличаването на тази партия, но времето за удоволствия бе отминало и с едно движение на ръката си той щеше да помете паяжините, заслепили сънародниците му.
Когато Реймънд влезе в залата за отдих, приятелите му приветстваха присъствието му почти с вик. Те се събраха около него, преброиха се и подробно описаха причините да приемат сега този или онзи член, които още не се бяха обявили за такива. След като някакви дребни дела на Камарата бяха одобрени, водачите заеха местата си в камарата; врявата от гласове продължи, докато Райланд не се изправи да говори и тогава и най-слабо прошепнатият коментар бе доловим. Всички погледи бяха насочени към него, докато стоеше — с тромаво тяло, плътен глас и маниер, който, макар и не елегантен, бе впечатляващ. Преместих поглед от решителното му, сурово изражение към Реймънд, чието лице, забулено от усмивка, не издаваше безпокойството му; въпреки това устните му някак трепваха и ръката му стискаше пейката, на която седеше, със страшна сила, която караше мускулите му също да треперят.
Райланд започна с възхвала на сегашното състояние на Британската империя. Той им припомни отминали години; жалките спорове, които по времето на бащите ни нарастваха почти до гражданска война, абдикацията на покойния крал и основаването на републиката. Описа тази република; показа как тя дава възможност на всеки човек в държавата да се издигне по важност и дори до временна власт. Сравни кралския и републиканския дух, посочвайки как единият цели да пороби умовете на хората, докато всички институции на другия служат, за да издигнат и най-бедния сред нас до нещо велико и добро. Той отбеляза как Англия е станала могъща, а жителите ѝ доблестни и мъдри, благодарение на свободата, на която се радваха. Докато говореше, всяко сърце набъбваше от гордост и всяка буза грееше във възторг, припомняйки си, че всеки един от тях е англичанин и че всеки един подкрепяше и допринасяше за благополучното състояние на нещата, които биваха възхвалявани. Разпалеността на Райланд се засили — очите му светнаха — гласът му придоби пламенен тон.
— Имаше един мъж — продължи той — който искаше да промени всичко това и да ни върне в дните на безсилие и раздори: един мъж, който се осмеляваше да си приписва честта, полагаща се на всеки, който признава Англия за своето родно място, и да поставя името и великолепието си над името и великолепието на страната си.