В този миг видях, че Реймънд промени цвета си; погледът му се отдръпна от оратора и се впери в земята; слушателите се обръщаха един към друг; но междувременно гласът на говорителя изпълваше ушите им — гърмът на неговите порицания оказваше влияние върху сетивата им. Самата дързост на езика му придаваше тежест; всеки знаеше, че той говори истината — истина, всеизвестна, но не призната. Той откъсна от реалността маската, с която тя беше покрита; и намеренията на Реймънд, които допреди се бяха прокрадвали наоколо, завладявайки с хитростта си, сега стояха като ловуван елен — дори заловен — когато всички забелязаха неудържимите промени в изражението му. Райланд заключи с предложението всеки опит за възстановяване на кралската власт да бъде обявен за държавна измяна, а този, който се осмели да промени настоящата форма на управление — за предател. Овации и силни възгласи последваха края на речта му.
След като предложението му бе подкрепено, лорд Реймънд стана — с празно изражение, леко мелодичен глас, успокояващ маниер; изяществото и нежността му долетяха като лекия полъх на флейта след силния, подобен на орган глас на противника му. Той се изправи — по думите му — за да се изкаже в подкрепа на предложението на почетния представител, добавяйки едно леко изменение. Беше готов да се върне към старите времена и да ознаменува съревнованията на бащите ни и абдикацията на монарха.
— Благородно и възвишено — каза той — знаменитият последен монарх на Англия се пожертва за привидното благо на своята страна и се лиши от сила, която може да бъде поддържана само с кръвта на неговите поданици — тези поданици вече не бяха наричани така, те, неговите приятели и равноправни, в знак на благодарност бяха удостоили него и семейството му с определени блага и отличия. На тях им бе отредено задоволително имение и те заеха първото място сред лордовете на Великобритания. И все пак може да се предположи, че те не са забравили древното си наследство; и че е безмилостно наследникът му да страда по същия начин като всеки друг кандидат, ако се опита да си върне онова, което по историческо право и наследство му принадлежи.
Той не каза дали ще подкрепи подобен опит, но отбеляза, че такъв опит би бил простим; и ако претендентът не стигне дотам, че да обяви война или издигне знаме в кралството, на неговата вина трябва да се гледа със снизходително око. В своята поправка той предложи да се направи изключение в законопроекта в полза на всяко лице, което претендира за суверенната власт от името на графовете на Уиндзор.
Реймънд не приключи, описвайки с ярки и блестящи краски великолепието на кралството в противовес на търговския дух на републиканизма. Той заяви, че всеки човек в английската монархия, тогава, както и сега, е бил способен да добие висок ранг и власт — с едно-единствено изключение — функцията на главен магистрат; по-висок и благороден пост, отколкото една спореща, боязлива държава можеше да си позволи. И заради това едно изключение, до какво възлизаше тя сега? Самото естество на богатството и влиянието насилствено ограничаваше списъка с кандидати до неколцина от най-заможните; и имаше защо да ни е страх, че раздразнителността и разправиите, породени от тази тригодишна борба, няма да успеят да компенсират нейните предимства в безпристрастните очи. Не мога да си спомня потока на езика и изящните изрази, остроумието и непринудените шеги, които придадоха сила и въздействие на неговата реч. Неговият маниер, отначало плах, стана непоколебим — променливото му лице беше озарено до свръхчовешки блясък; гласът му, разнообразен като музика, беше също толкова пленителен.
Беше безполезно да се записва дебатът, последвал това словоизлияние. Партийни речи бяха изнесени, които облякоха въпроса в лицемерие и с празни приказки забулиха простия му смисъл. Предложението беше загубено; Райланд се отдръпна в ярост и отчаяние, а Реймънд, радостен и ликуващ, се оттегли, за да мечтае за бъдещото си кралство.