— … ще те убия? Не защото ме излъга, а защото вашите хора убиха Катерина. Тя не беше направила никому зло, единствената й грешка беше, че ме обичаше.
Петра дръпна слушалката от ухото си.
— Той е тук, Тони е тук, вътре. Радецки го заплашва. Трябва да влезем веднага.
Той кимна.
— Дръпни се.
Петра отскочи, а командирът на отряда извади полуавтоматичен пистолет и стреля. Един откос разби ключалката, той ритна вратата и нахлу вътре. Тя тичаше по петите му, извадила пистолета си за втори път тази нощ. Нямаше представа къде е Морган, но това изобщо не я вълнуваше.
Мозъкът й възприе наведнъж всички детайли на сцената, която се разкри пред очите им. Радецки, който се завърташе, за да бъде с лице към тях, Красич малко по-встрани — той посегна към пистолета си, но спря, видимо объркан и ужасен. Видя и голото тяло на Тони, което се белееше на пода между тях и Радецки.
— Полиция, хвърлете оръжието! — извика нечий глас. Петра осъзна стреснато, че гласът е нейният.
По лицето на Радецки се изписа паника. Той стреля напосоки, куршумът изобщо не достигна до тях. Петра се прицели. Светът около нея се сви до точицата, която фокусираше. Но още преди да натисне спусъка, се разнесе нов автоматичен откос. Алени пръски се разхвърчаха от краката на Радецки, те се подгънаха и той рухна на пода, крещейки. Пистолетът му се търколи далеч от него.
Петра видя с ъгъла на окото си как Красич връхлита към командира на специалния отряд. Завъртя се и стреля, без изобщо да се замисли. Куршумът улучи сърбина в корема и той падна.
Петра стоеше като закована. Ушите й бяха заглъхнали от гърмежите, димът дразнеше ноздрите й. Радецки продължаваше да квичи като прасе, а Красич само бълбукаше. Тя чу тичащи стъпки, после жалостивия глас на Акулата:
— Да му се не види, винаги пропускам интересната част!
— Трябват ни линейки, Акуло. Тези мръсници не бива да умрат от загуба на кръв. Върви да се обадиш и на Бърза помощ, и в криминалната полиция — каза глухо Петра. Хвърли пистолета си на пода и запристъпва като робот към Тони. Клекна до него, свали якето си и го метна на раменете му. Лицето му изглеждаше зле, но не колкото лицето на Карол.
— Дайте ми нож — извика тя.
Дотича един от командосите, отвори швейцарското си ножче и й го подаде. За втори път тази нощ й се случваше да освобождава човек, когото харесваше и уважаваше. Тони неволно извика от болка, когато кръвта затече свободно по крайниците му.
Морган коленичи до Тони и започна да масажира краката му.
— Отвратително е, но минава бързо — каза той.
Тогава Тони реши, че има халюцинации. Защото чу гласа на Карол, разкъсван от тревога:
— Тони? Тони, добре ли си?
Той се опита да се претърколи по гръб, но не му стигнаха сили. Морган го хвана полека за раменете и го обърна с лице към вратата.
Петра скочи на крака. По лицето й се изписа удивление. На прага бяха застанали Карол и Марейке.
— Какво, по дяволите, правите тук вие двете? — извика тя, като плачеше и се смееше едновременно.
Карол изобщо не й обърна внимание. Вървеше право към Тони. Гандал застана на пътя й.
— Инспектор Джордан? — попита той неуверено и се опита да сложи ръка на рамото й.
— Махнете мръсните си ръце от мен — изръмжа тя, бутна го и продължи напред. Без да съзнава как изглежда тя самата, Карол коленичи до Тони и притисна главата му към гърдите си.
— Съжалявам — изхлипа тя задавено. — Толкова съжалявам!
Гласът му изневери. Само я притискаше към себе си. Двамата седяха прегърнати, без да обръщат внимание на суматохата около себе си, докато санитари и криминалисти сновяха наоколо. Не чуваха нищо, докато гласът на Радецки се извиси над шумотевицата.
— Мислиш, че си спечелила, така ли, кучко? — изрева той. Внезапно всички замълчаха. — Аз може и да отида в затвора, но в сравнение с теб съм свободен. А ти никога няма да се освободиш от спомена за мен.
Петра влезе в апартамента си и затвори тихо вратата. Беше още рано, но ако Тони беше успял да заспи, не й се искаше да го буди. Тя беше настояла той да се пренесе в апартамента й веднага щом го изписаха от болницата. Тони остана там само една нощ, по-скоро за да се убедят, че не страда от измръзване, отколкото за да лекуват травмите му. Трите счупени ребра, двата счупени пръста и счупената скула не бяха повод да заема болнично легло. Когато Петра се опита да възрази, лекарят обясни.
— Сигурно ще има нужда от лека козметична намеса за счупената лицева кост, но това може да почака.
И Петра го доведе тук. Беше убедена, че той не бива да остава сам, а пък той не искаше да се връща в Англия, докато не арестуват Вилхелм Ман. Сега, когато работата му по случая беше официално огласена, двата немски екипа работеха по създадения от него профил. Той беше споменал, че са му се обаждали от Хайделберг, Бремен и Кьолн, но не й беше казал почти нищо за какво е разговарял с колегите й. Спомена само, че явно приемат съвсем сериозно анализите му. Всъщност той не говореше за каквото и да било. Седеше и се взираше с часове в празното пространство и като че ли не забелязваше присъствието на Петра.
