Разбира се, Морган и Гандал отведоха незабавно Карол в Хага. Уведомиха Плеш, че ще анализират участието на Карол в операцията там и че впоследствие ще предадат цялата получена информация на нейните хора, които работеха денонощно, за да разплетат цялата мрежа от канали на Радецки — в Германия и извън нея. Петра се бе опитала да възрази и против това, но все едно, че говореше със стената. Плеш бе извънредно доволна, че така ще има един ангажимент по-малко след драматичната и нетрадиционна развръзка на операцията срещу Радецки.
На Петра й се наложи да изтърпи един неприятен разговор с шефката си във връзка с присъствието на Тони в Берлин и собственото й участие в преследването на серийния убиец. Но след като се убеди, че в пресата няма да се появят някои от по-странните аспекти на залавянето на двамата престъпници, Плеш се успокои. Шефката й се тревожеше много повече от това, че може да й се налага да обяснява присъствието на английски и холандски полицаи в операция с участието на специалните отряди, отколкото от „анархистичното поведение“ на Петра, както се изразяваше тя. Можеше да си позволи да бъде толерантна след такъв успех.
Марейке замина за Кьолн още на другата сутрин с един от ранните полети. През тази хаотична нощ двете успяха да прекарат заедно не повече от час, а и бяха толкова зашеметени от събитията, че не бяха способни на нещо повече от объркана размяна на несвързани реплики. Петра изпитваше ужасното чувство, че никога няма да възстановят първоначалната лекота на общуване, и вече съжаляваше горчиво за това.
Тя влезе тихо в дневната, видя Тони, седнал на дивана, и каза:
— Здравей.
— Как беше днес?
Тя смъкна коженото си яке и го метна на един стол.
— Ужасно много работа. Цял ден прибираме машите на Радецки, вече не ни стигат хора да ги разпитват. Прекратени са всички отпуски и пак сме недостатъчно.
— Но поне съзнавате, че има напредък — каза той.
— О, определено.
— Докато Марейке не може да се похвали със същото.
Петра го изгледа въпросително.
— С нея ли разговаря днес?
Той кимна.
— Тя се обади днес следобед. Утре пак пътува за Кьолн и се интересуваше дали да не мине през Берлин на отиване. Не могла да се свърже с теб и по мобилния телефон, затова се обади тук.
— Ти какво й каза?
Тони се усмихна.
— Казах й да си запази стая в хотел, защото съм те изхвърлил от собственото ти легло и диванът надали ще ви е достатъчен.
Петра почувства как се изчервява.
— Кога пристига?
Тони погледна часовника си.
— Би трябвало да влезе всеки момент.
Тя се намръщи ужасено.
— О, господи! Трябва да се изкъпя, изглеждам ужасно!
— Струва ми се, че на нея ще й е все едно.
— Но на мен не! — възрази Петра и се отправи към банята. В същия момент звънна домофонът.
— Много късно — отбеляза Тони, надигна се и се смръщи от болката в ребрата. — Мисля да полегна.
— Не, остани — нареди Петра объркано. Натисна бутона и изтри устни с опакото на ръката си. — Божичко, ужасно съм нервна.
Преглътна и отиде да отвори вратата. Облегна се на рамката и се заслуша в стъпките, отекващи по стълбището.
После Марейке застана пред нея, широко усмихната.
— Здравей — каза тя. — Нали нямаш нищо против, че дойдох?
Петра разтвори ръце и я прегърна.
— Толкова се радвам да те видя — прошепна тя в косата й.
— Запазих стая в хотел, както ми каза Тони. Но първо исках да поговоря и с двама ви — каза Марейке, отдръпна се и я целуна по устните.
— С двама ни?
Марейке кимна. Петра я хвана за ръка и я поведе навътре. Докато двамата разменяха поздрави и коментираха състоянието на Тони, Петра отвори бутилка вино.
— Така — каза тя след малко. — Та за какво искаше да говорим?
— Отивам в Кьолн, за да обсъдим какво да правим с Ман — започна Марейке. — Следят го от доста време, а той не е направил абсолютно нищо подозрително. Утре Рейн ще бъде отворен за търговските кораби, а потегли ли „Вилхелмина Розен“, ще бъде трудно да го държим под око.
Петра изфуча.
— Тоест ще струва по-скъпо. Божичко, колко мразя тези стиснати провинциални полицаи!
— А може просто да се безпокоят, че ще го изпуснат и той ще убие още някого, и тогава медиите ще обвиняват тях — възрази Тони.
— Не мисля, че искат да прекъсват следенето. Но междувременно разбрахме, че „Вилхелмина Розен“ ще пътува за Ротердам. Ман би трябвало вече да е наясно, че в Германия го преследват, но досега удържаме журналистите да не споменават наличието на вероятна връзка с убийството в Лайден, и той сигурно ще реши, че ще е по-безопасно да извърши следващото убийство в Холандия.
— Значи ще продължите да го следите и след като пресече границата?
— Именно това ще обсъждаме утре. Ако дойде в Холандия, искам да го заловя. Не можем да допуснем следенето да се проточи още. Но ако не направи нещо недвусмислено, ще разполагаме единствено с косвени улики срещу него. Затова искам да се посъветвам с вас. Може би вие ще ми дадете някоя идея.
Петра стана и закрачи напред-назад.
