Той се облегна на перилата на кърмата и се загледа в траурното знаменце, което потрепваше от бриза. Това беше петото, което подменяше от смъртта на дядо си насам. То му напомняше постоянно какво бе успял да постигне. Доставяше му удоволствие да си представя това, което щеше да направи с Мюлер. Дори само предчувствието караше кръвта му да запулсира по-бързо. Тази вечер щеше да слезе на сушата и да си намери жена, възбуден от обещанието, което криеше Утрехт. Наистина беше постигнал доста нещо. Сега можеше да ползва телата им не само за облекчение, но и за да се упражнява върху тях.
Карол се взираше през прозореца в плътните ръждивочервени пъпки на дървото отпред. Нямаше представа какво е дървото и това всъщност не я интересуваше. Знаеше само, че видът му й действа много успокояващо. От време на време психологът й задаваше въпроси с надеждата, че ще предизвика някаква реакция, но тя беше установила, че има начини да избягва баналните въпроси.
Искаше да върне живота си назад, да се озове там, където беше преди, там, където предателството не се практикуваше и от тези, които претендираха да имат правото на своя страна, а всъщност не постъпваха по-добре от престъпниците. Искаше да може по някакъв начин да избегне съзнанието, че хората, които трябваше да бъдат на нейна страна, се бяха отнесли с нея по-зле от враговете й.
Насилието на Радецки беше нещо, което можеше да преживее — защото в крайна сметка беше във война с него. Тя самата беше направила всичко по силите си, за да го унищожи; беше поела риска, че той ще й отвърне със същото.
Стореното от Морган беше далеч по-лошо. Тя беше живяла със съзнанието, че той е на нейна страна. По нейните представи това означаваше, че е положил грижи за безопасността й. Или че поне е бил честен с нея. Но той я беше подхвърлил на врага с хладнокръвна пресметливост. Беше я измамил също така, както бе измамил Радецки.
Сега тя знаеше, че Радецки бе казал чистата истина, когато говореше за заговора, чиято първа част е било убийството на жената, която бе обичал. Знаеше го със сигурност, защото онзи първи ден в Хага беше отказала да каже и дума, докато Морган не се съгласи да отговори на въпросите й.
Не беше останала нито ден в Берлин. Морган я бе съпроводил до болницата и беше останал при нея, докато притесненият лекар наместваше счупения й нос. Беше проявил приличие и излезе по време на останалите прегледи, които потвърдиха, че няма сериозни вътрешни травми въпреки бруталността на Радецки. После настоя да я изпишат и да му я поверят. Тогава тя нямаше сили да възрази. Отвън ги чакаше кола, която ги откара до летището, а от там заминаха с частен самолет за Хага.
Той я остави на спокойствие в продължение на цяло денонощие, което тя прекара в една тиха стая в комплекса на Европол. От време на време при нея идваше само един лекар, за щастие много мълчалив, и проверяваше за признаци на мозъчно сътресение. На следващата сутрин се появи Гандал и я уведоми, че Морган я чака. Тя помоли за малко време, за да се изкъпе и облече, и отиде в залата, където я чакаха.
Морган я беше посрещнал с лъчезарна усмивка.
— Как си, Карол? Ужасно съжалявам за това, което се случи.
Тя не пое протегнатата му ръка и седна срещу него, без да каже нищо.
— Знам, че сигурно се чувстваш ужасно. Но искам да знаеш, че сме готови да ти помогнем във всяко отношение и да ти осигурим всичко, от което се нуждаеш. Уредихме ти консултации с психолог. Докато трае обсъждането, ни казвай, когато се умориш, и ще прекъсваме веднага.
Морган седна, без видимо да се притесни от подчертаното й пренебрежение.
Карол не наруши мълчанието си. Сивите й очи го гледаха хладно и безразлично изпод подпухналите и насинени клепачи. Каза си, че лицето й би трябвало да му подейства като жив укор.
— Ще трябва да прегледаме подробно всичките ти доклади. Но се опасявам, че първо трябва да те попитаме какво се случи накрая между теб и Радецки. Съгласна ли си?
Карол отклони поглед.
— Отговорете първо на моите въпроси.
Морган я изгледа учудено.
— Добре, питай.
— Вие ли сте отговорни за смъртта на Катерина Базлер?
Лицето на Морган не трепна, но очите му се разшириха.
— Не разбирам откъде ти е дошла тази идея.
— Моторът, причинил злополуката, при която е загинала Катерина, е регистриран като притежание на националния отдел за борба с организираната престъпност — каза спокойно Карол. — Радецки знаеше това. Ако се знае този факт, не е много сложно да се предположи, че вие носите отговорността за смъртта й.
Морган опита да се усмихне снизходително.
— Това няма никаква връзка със снощните събития. Не е ли по-добре да се съсредоточим върху тях?
— Вие очевидно не ме разбирате. Няма да кажа нито дума, докато не отговорите на въпросите ми. А ако вие откажете да отговорите, ще ги задавам, докато се намери някой, склонен да ми отговори.
Морган бързо разбра, че тя е непреклонна.
— Радецки беше като раково образувание, което обхващаше постепенно цяла Европа. Злокачественият тумор се изрязва незабавно — а това понякога предполага и изрязването на здрави тъкани.
