— Да видим с какво разполагаме. Колата, която е видял приятелят на доктор Шилинг е същата на вид кола с хамбургска регистрация, забелязана близо до мястото, където е бил убит Де Гроот, която е на Вилхелм Ман. Петното от машинно масло на папката, която убиецът е оставил в шкафа на Де Гроот…
— И никакви лабораторни следи от останалите три случая — намеси се мрачно Марейке.
Петра продължи невъзмутимо:
— Имаме и моряшкия възел, който може да е бил завързан от Вилхелм Ман.
— И от хиляди други хора — подчерта Тони.
— Благодаря ти, Тони — усмихна се Петра саркастично. — В резултат на проучванията през последните седмици е установено, че „Вилхелмина Розен“ се е намирала в близост с четирите местопрестъпления — тази следа също води към Вилхелм Ман. Убиецът се представя под името Хохенщайн. В списъка, който Тони взе от замъка Хохенщайн, фигурира името на някой си Алберт Ман — едно от децата, оцелели от психологическите експерименти.
Марейке я прекъсна.
— Вчера се чухме с колегите от Хамбург. Проучили са Вилхелм Ман и са установили, че дядо му се казва Алберт Ман и е роден на същата дата като лицето от списъка на Тони. Починал е преди две години. Причината за смъртта е определена като нещастен случай, но ако допуснем, че внукът му е убиец, не е трудно да се предположи, че това също може да е убийство.
— При положение, че разполагаме с толкова много косвени улики, защо в Кьолн просто не го арестуват за разпит? На тяхно място бих постъпила така — каза Петра.
— Защото няма да има полза — отвърна Тони. — Съмнявам се, че той ще проговори.
— Какво да правим тогава? — попита отчаяно Марейке.
Настана дълго мълчание. Петра се тръсна на дивана до Тони и той трепна от болка. Стисна зъби и каза:
— Мисля, че аз мога да се справя с него.
— Няма да се съгласят ти да го разпитваш — отбеляза Петра.
— Не говоря за официален разпит — възрази Тони. — Просто разговор между него и мен — един срещу друг.
Петра поклати глава.
— Няма да стане. Нямаш физически сили за такова нещо. Ще те убие като пиле.
— Не съм чак такава жалка картина — каза Тони. — Днес например се движа доста по-добре. Обезболяващите средства действат. Ще се справя.
— Доколкото разбрах, той не говори много добре английски — изтъкна Петра.
— Ich kann Deutsch sprechen.
Петра го зяпна.
— За първи път чувам.
— А как според теб прочетох досиетата по случаите? — той кимна с благодарност към Марейке. — Бях много доволен, че сте поръчали немски превод, защото с нидерландски наистина нямаше да се справя.
— Въпреки това е много рисковано — настоя Марейке.
— А имаме ли друг избор? Да си седим така и да го чакаме да убие още някого? — заговори гневно Тони. — Избрал съм си тази професия, за да помагам при спасяването на човешки живот. Не мога да бездействам, докато един сериен убиец е на свобода и може да вземе още жертви — заяви той категорично.
— Марейке е права, това е лудост — каза Петра.
Тони поклати глава.
— Виждам две възможности. Или полицията ще ми помогне, или ще се заема с тази работа сам. Е, коя избирате?
С всеки изминал ден той се чувстваше все по-силен. Тъй като първоначално приемаше това, което направи с Калве, като слабост, съзнанието за тази слабост едва не го унищожи. Имаше дни и нощи, когато се боеше, че никога няма да успее да прогони мрака отново. Но постепенно осъзна, че първата му реакция е била правилната. Той я подчини и това беше върховното доказателство за неговата власт. Такъв план можеше да бъде осъществен само от изключителна личност и той вече знаеше, че физическият контакт с жертвата не беше принизил мисията му. Когато разбра това, дойде и покоят, а с покоя и облекчението, което потвърди правотата на решението му. Главоболията изчезнаха, той се чувстваше освободен.
И сякаш за да се подсили общото му облекчение, чу по новините, че от утре реката ще бъде отворена. Щеше да продължи делото си. От доста време преглеждаше внимателно вестниците и интернет, но като че ли никой не беше забелязал, че той е прекосил границата и че е убил някого и в Холандия. Вероятно там потенциалните му жертви не осъзнаваха, че са изложени на опасност. Не можеше да си позволи да предполага нещо друго, защото страхът щеше отново да започне да разяжда душата му и той нямаше да може да предприеме нищо.
Когато разбра, че животът му скоро ще навлезе в нормалните си релси, той изпрати съобщение на следващата си жертва и промени съществуващата уговорка. Трябваше да бъде два пъти по-внимателен, защото полицията можеше да се опитва да го вкара в капан, като умишлено не огласяваше нищо, свързано с убийството на Де Гроот. Трябваше да се убеди, че няма опасност да попадне в засада. Но беше уверен, че само след три дни ще почука на една определена врата в Утрехт. Професор Паул Мюлер трябваше да си плати за това, което беше причинявал на себеподобните си.
