Днес следобед бе отишъл да провери как вървят нещата в централния магазин от веригата, на Курфюрстендам — там не само даваха касети под наем, но и ги продаваха. Искаше да види как изглежда магазинът, след като бе обновен по проект на един от най-прочутите специалисти по вътрешна архитектура, и остана наистина впечатлен. Интериорът се отличаваше с изчистени линии, меко осветление и малък бар в средата на залата — резултатът беше идеалната атмосфера, подканваща клиентите да прекарат тук доста време, да се поровят и да пазаруват.
След като обиколиха магазина, управителят го заведе в кабинета си, за да пийнат по чаша вино и да отпразнуват обновяването. Когато влязоха, по телевизията излъчваха новини. Репортерът стоеше на някаква улица, която Тадеуш разпозна веднага — беше Фризенщрасе в Кройцберг. Зад него се виждаше четириетажната сграда, където се помещаваше предварителният арест. Тадеуш не бе припарвал там по никакъв повод — познаваше улицата, защото на нея се намираше и една книжарница, откъдето си купуваше криминални романи.
Устата на репортера се отваряше и затваряше беззвучно, а смръщеното му лице говореше, че новината, която съобщава на зрителите, е от сериозно естество. Картината се смени, и сега на екрана се появиха кадри от любителски видеозапис, на който се виждаше как измъкват някакъв човек от паркирала кола и го водят към тежката сива врата на предварителния арест. От двете му страни вървяха униформени полицаи. Внезапно една жена се промъкна под бариерата, която спираше колите да влязат от улицата право в двора на ареста. Полицаите, които седяха на пост в будката на входа, не успяха да реагират — те тъкмо излизаха от будката, когато жената вече бе изтичала към арестувания и охраната, размахвайки нещо в ръка. Тя спря на няколко крачки зад арестувания и след миг на тила му разцъфна аленочервено петно, все едно някой го беше плиснал със сос за спагети. Двамата полицаи отскочиха встрани, а той се свлече на земята. Полицаите се проснаха по корем на земята, бледите им лица бяха обърнати към жената. Дори от такова разстояние се виждаше, че очите им са разширени от ужас.
Тадеуш се взираше в екрана, обзет от отвращение. Беше видял жертвата само за секунди, и то в профил. Но знаеше за кого става дума. Забеляза, че управителят на магазина му говори нещо, и откъсна очи от екрана.
— Извинете — каза той.
— Казах само, че ми се струва странно как престрелките в истинския живот далеч не изглеждат толкова драматично като онези във филмите, които продаваме.
Управителят взе отворената бутилка и наля червено вино в две чаши.
— Не си спомням да съм виждал истинска престрелка — излъга Тадеуш. — Дори съм шокиран, че показват всичко в такива подробности по вечерните новини.
Управителят се разсмя и подаде едната чаша на шефа си.
— Убеден съм, че пазителите на националния морал вече са нагрели телефоните на телевизията до червено. Наздраве, Тадеуш. Решението ти да наемеш онези хора беше правилно. Свършиха страхотна работа.
Тадеуш повдигна механично чашата и затърси с другата ръка мобилния си телефон.
— Да. Сега трябва да намеря начин да оправдая обновяването на всички пунктове от веригата. Извини ме за момент. — Той натисна цифрата за бързо избиране на Красич и веднага след това заговори: — Аз съм. Трябва да се видим. Ще те чакам след един час у дома. — Приключи разговора, без да изчака отговора на Красич, и отпи от чашата. — Виното е чудесно, Юрген, но трябва да тръгвам. Нали знаеш, имаме да градим империи и да завоюваме нови светове.
Двайсет минути по-късно той крачеше напред-назад в дома си пред телевизора и сменяше постоянно каналите, за да види дали някъде няма да попадне на репортаж за убийството на Камал. Най-сетне попадна на последните кадри от видеозаписа и веднага увеличи звука. Говорителят в студиото продължи коментара.
— Убитият, чието име още не е официално съобщено, беше арестуван във връзка със седмината починали наркомани през миналата седмица. Източници, близки до следствието, съобщават, че жената, която го застреля, била приятелка на един от наркоманите, умрели от примеси в дрогата. Полицията се опитва да изясни как жената е разбрала за ареста, още преди той да стане официален факт. — Говорителят сведе очи към листовете пред себе си. — А сега да видим какво има да ни каже нашият кореспондент в Райхстага, където депутатите обсъждат нов начин за блокиране на разпространението на болестта „луда крава“…
Тадеуш спря звука. Беше чул всичко, което му трябваше. Когато най-сетне Красич пристигна, с петминутно закъснение, той го притисна още от вратата.
— На какво си играеш, по дяволите?
— Какво искаш да кажеш, Таджо? — Красич забави отговора си, но по неспокойния му поглед личеше, че разбира много добре какво има предвид шефът му.
