— Наистина? — погледна го обнадеждено Гутред.
Финан, който притежаваше гадателска дарба не повече от мен, се постара да си придаде тайнствен вид.
— Нищо по-лесно — рече с увереност.
— Направи го тогава, Финан — казах, — докато аз убия Ивар. И щом разбереш кой е виновникът, ни го доведи.
— Дадено, господарю.
— Сигурен ли си, че този ирландец ще се справи? — попита ме Гутред, преди да яхнем конете.
— Ще дам на църквата всичките си пари — произнесох достатъчно силно, та гласът ми да стигне поне до десетина души наоколо, — а също ризницата, шлема, гривните и мечовете си, ако Финан не открие както реликвата, така и крадеца. Той произхожда от племе на ясновидци. Чу ли това, отче? — обърнах се към Хротуерд. — Обещавам на църквата всичко, което имам, ако Финан не пипне крадеца!
Хротуерд не намери какво да възрази и ми хвърли изпепеляващ взор. Обещанието ми бе направено публично и свидетелстваше за моята невинност, затова се задоволи само да се изплюе в копитата на жребеца ми. Гизела, която го държеше за юздите, трябваше да отстъпи встрани, за да избегне храчката. Докато оправях стремето си, тя ме докосна по рамото.
— Финан наистина ли може да намери това нещо?
— О, да — уверих я.
— Защото има гадателска дарба?
— Не, любов моя — отвърнах тихо. — Защото той го е откраднал по мое нареждане. Вероятно сега е скрито под някоя купчина тор.
Усмихнах й се съзаклятнически, а Гизела се изкиска. Сетне пъхнах крак в стремето и вече се готвех да се метна на коня, когато тя отново ме спря.
— Внимавай! Ивар е страховит воин.
— Той е от рода Лотброк. Всички от неговия род са такива и обичат сраженията. Но се бият като кучета, с бяс и свирепост. Затова накрая и умират като кучета.
Качих се в седлото и поех от Гизела шлема и щита си. Докоснах я по ръката за сбогом, после пришпорих коня и препуснах след Гутред на юг, за да се присъединя към стената от щитове. Тя беше къса — стената на Ивар я превъзхождаше поне двойно на дължина, което означаваше, че лесно може да ни обхване и да започне да ни изтребва от краищата навътре. Стигнеше ли се до битка, щяхме да загубим и противникът ни го знаеше. Строят му бе целият настръхнал от бляскави остриета, шумно предвкусващ победата. Мечове и брадви блъскаха по щитовете, изпълвайки широката долина на река Суейл с глух тътен. Този тътен стана гръмовен, щом знамето на Ивар с двата гарвана се издигна над центъра на редицата. Под знамето имаше група от десетина конници, които се отделиха и препуснаха към нас. Сред тях различих самия Ивар, както и плъхоподобния му син. Гутред, Стеапа, Рагнар и аз излязохме на известно разстояние напред и ги зачакахме. Както и се надявах, Ивар яздеше моя черен жребец Уитнер, което щеше да ми даде повод да се заям с него. Но за момента изчаквах, оставяйки инициативата на Гутред. Ивар ни оглеждаше един подир друг. Учуди се от моето присъствие, но премълча. Подразни се, щом видя Рагнар, и се впечатли от гигантския ръст на Стеапа, но пренебрегна и трима ни, като вместо това се обърна към Гутред:
— Привет, миризлива фъшкия.
— Ърл Ивар — кимна му Гутред.
— Днес съм в странно миролюбиво настроение, така че, ако просто ми се махнете от очите, ще ви пощадя живота.
— Помежду ни няма спор, който да не може да се уреди с думи.
— Думи! — изплю се презрително Ивар. — Омитай се от Нортумбрия, червей такъв. Бягай при своя приятел в Уесекс, но остави тук сестра си като заложница. Ако сториш това, ще бъда милостив. — Всъщност той не беше милостив, а практичен. Датчаните са свирепи воини, но далеч по-благоразумни, отколкото предполага репутацията им. Ивар жадуваше за кръв, но предпочиташе да се предадем без бой, защото тогава нямаше да загуби мъже. Не се съмняваше, че ще спечели сражението, но победата щеше да му коства шейсет или седемдесет души, а това бе екипажът на цял кораб и съответно бе съпроводено с високи разходи. Много по-изгодно бе да остави Гутред жив и да не плаща нищо. Сега той се извърна в седлото и подвикна на стоящия по-назад Рагнар.
— В странна компания се движиш, ърл Рагнар.
— Онзи ден убих Кяртан Жестокия — отвърна другият. — Дънхолм е вече мой. Чудя се дали сега да не убия и теб, та да не се опиташ да ми го вземеш.
Ивар се сепна от неочакваната новина и изгледа Гутред и мен, сякаш търсеше потвърждение, но нашите лица не издаваха нищо. Тогава сви рамене.
— Ти имаше вражда с Кяртан — рече на Рагнар — и това беше твой проблем, не мой. Бих те приветствал като приятел. В крайна сметка бащите ни бяха приятели, нали?
— Вярно е, бяха.
— Тогава защо да не подновим дружбата?
— Кой би искал да дружи с крадци? — намесих се аз.
Ивар ме стрелна със змийския си взор.
— Вчера гледах една коза да повръща — процеди — и повръщнята й ми напомни за теб.
— А аз пък гледах една коза да сере — не му останах длъжен — и онова, което излизаше от задника й, ми напомни за теб.
Ивар се изсмя презрително, но реши да не продължава с размяната на обиди. Синът му посегна към меча, но той вдигна властно ръка, за да предупреди младока, че моментът за убиване още не е настъпил.
