— Не съм от християните — отвърнах, щом отново се възцари тишина. — Но съм виждал тяхната магия. Те я използваха срещу крал Гутред! Нима никой от вас не е ставал жертва на магьосници? Не ви ли се е случвало жените ви да боледуват, а добитъкът да мре? Знаете за какво говоря, а магията на християните е много силна! За да я правят, те си служат със съсухрени трупове и отрязани глави и ето че омотаха в заклинанията си и нашия крал! Но техният вещер допусна грешка. Стана прекалено алчен и снощи отмъкна съкровище от крал Гутред. И Один разкъса дяволските му козни!
Обърнах се в седлото и видях, че Финан най-сетне се задава откъм крепостта, придружен от Ситрик. Оказа се, че част от духовниците се опитали да ги задържат и се завързала схватка. За щастие, десетина от датчаните на Рагнар се намесили и ето че сега Финан благополучно препускаше през пасището, като водеше и отец Хротуерд. Всъщност водеше бе силно казано. Той просто стискаше в юмрук кичур от косата на свещеника, а последният нямаше друг избор, освен да подтичва край коня му.
— Това е християнският вещер, наречен Хротуерд! — извиках. — Той доби власт над крал Гутред чрез своите заклинания, чрез магията на труповете. Но вече е разкрит и магията му е развалена. Питам ви сега какво да правим с него?
Отговорът можеше да бъде само един. Датчаните отлично знаеха, че Хротуерд е съветникът на Гутред, комуто дължат идеята за църковния десятък. Междувременно отецът бе коленичил на тревата, простирайки умолително ръце към краля.
— Ти ли си крадецът? — изгледа го невярващо Гутред.
— Намерих реликвата в неговите вещи, господарю — намеси се Финан, протягайки златния съд. — Беше увита в една от ризите му.
— Лъже! — изпротестира Хротуерд.
— Той е човекът, когото търсите — рече почтително Финан, като се прекръсти. — Кълна се в пречистото тяло Христово.
— Видяхте ли? — обърнах се към датчаните на Ивар. — Заради такива като него има шапави крави, пресъхнали посеви, ялови жени и болнави деца! Искате ли го?
Те като един нададоха кръвожаден рев, докарвайки до ужас неудържимо хленчещия Хротуерд.
— Е, ще го получите, но при едно условие. И то е да признаете Гутред за свой крал.
Отново се разнесоха викове, но този път приветствени. Войниците блъскаха с мечове и копия по щитовете си в знак на лоялност към Гутред, а аз улових юздите на коня му и се наведох към него:
— Хайде, отвърни на поздрава. Зарадвай хората.
— Но… — погледна той надолу към разчорления отец.
— Обикновен престъпник, господарю, а по закон наказанието за престъпниците е смърт. Алфред би сторил същото — уверих го.
— Сигурно си прав — съгласи се Гутред и ние оставихме Хротуерд на разлютените датчани. Не знам точно какво са му сторили, защото от тялото му не бе останало много, но дълго го слушахме как умира, а кръвта му бе обагрила тревата на метри околовръст.
Вечерта си устроихме скромен пир. Скромен, защото храната бе оскъдна, затова пък пиво имаше в изобилие. Датските танове се вричаха във вярност на Гутред, а свещениците и монасите се гушеха в църквата в очакване на сетния си час. Хротуерд и Джанбърт бяха убити, затова смятаха, че и на тях предстои да се превърнат в мъченици. Но дузина трезви мъже от гвардията на Гутред бяха достатъчни, за да гарантират безопасността им.
— Все пак ще ги оставя да си построят храма на свети Кътбърт — сподели ми Гутред.
— Алфред би одобрил това — отвърнах.
Той зарея взор през огъня, горящ насред улицата в Кетрехт. От другата му страна Рагнар въпреки осакатената си ръка се бореше с един огромен датчанин от армията на Ивар. И двамата бяха пияни, а други пияни мъже ги окуражаваха и правеха залози кой ще победи. Но Гутред всъщност не виждаше схватката, защото бе потънал в размисли.
— Никога не бих допуснал, че отец Хротуерд е крадец — промълви накрая.
Гизела, която се бе прислонила до рамото ми, загърната под моето наметало, се изкиска по посока на брат си.
— Някои хора не биха допуснали и че ние с теб сме били роби, но е така.
— Да — кимна в тиха почуда той. — Така е.
Трите предачки предопределят нашето съществуване. Седят в подножието на дървото Игдрасил и се забавляват със съдбите ни. На тях им бе угодно да превърнат роба Гутред в крал Гутред, точно както им бе угодно и да изпратят мен отново на юг, в Уесекс.
Докато в Бебанбург, там, където сивото море безспир стоварва вълните си върху бледите пясъчни плажове, а флагът с вълча глава, увенчал замъка, плющи под студения вятър, очакваха с ужас моето завръщане.
Защото съдбата не може да бъде измамена. Тя ни управлява, а всички ние сме нейни роби.
Действието в „Повелителите на Севера“ започва около месец след изумителната победа на Алфред над датчаните при Етандун, описана в „Бледият конник“. Гутрум, предводителят на сразената армия, се оттегля към Сипанхам, където Алфред му устройва засада, но враждебните действия бързо спират, щом двамата се споразумяват за мир. Датчаните се изтеглят от Уесекс, а самият Гутрум и най-видните му ърлове се покръстват. В замяна Алфред признава Гутрум за крал на Източна Англия.
