Беока, естествено, остана убеден, че собственото му красноречие ги е накарало да притихнат. Той приключи с нисък поклон пред Гутред, преди да поднесе подаръците. Те включваха книга, която Алфред твърдеше, че сам е превел от латински на английски. Според Беока бе пълна с християнски наставления, така че може и да е истина. Тежкият том имаше твърда подвързия, отрупана със скъпоценни камъни. Гутред го повъртя в ръце, докато се сети как да отвори закопчалката, сетне разгърна една от страниците, държейки я на обратно, и заяви, че това е най-ценният дар, който някога е получавал. Каза същото и за втория предмет — франкски меч със сребърна дръжка, украсена с топка от прозрачен кристал. Но третият бе положително най-впечатляващ — реликварий от чисто злато, инкрустиран с пурпурни гранати, в който лежаха косми от брадата на свети Августин от Контварабург. Дори абат Едред, пазителят на най-тачените мощи в Нортумбрия, се приведе благоговейно да докосне сияещия метал.
— В тези дарове е заложено послание — рече Беока.
— Давай по-накратко — измърморих аз, а Гизела ме стисна за ръката.
— С нетърпение очаквам да го чуя — отговори любезно Гутред.
— Книгата символизира познанието — поде отецът, — защото без познание едно кралство е куха черупка на варварството и невежеството. Мечът е оръжието, с което пазим това познание, защитаваме Божия ред на земята, а кристалът на дръжката е вътрешното око, позволяващо ни да прозрем волята на Спасителя. Космите от брадата на свети Августин са, за да ни напомнят, че без нашия Господ сме нищо, а без светата църква — обикновена плява, носена от вятъра. Алфред от Уесекс ти желае дълъг и мъдър живот, богоугодно управление и мир в кралството.
Той се поклони, а Гутред отвърна с благодарствена реч, която обаче приключи с умолителния въпрос дали Алфред от Уесекс ще изпрати помощ на Нортумбрия.
— Помощ? — попита Беока, неуверен как да отговори.
— Трябват ми воини — рече Гутред, а аз се зачудих как изобщо очаква да оцелее достатъчно дълго, за да могат каквито и да било воини да стигнат от Уесекс до него.
— Кралят изпрати мен — намесих се.
— Убиец! — джафна неукротимият Хротуерд.
— Изпрати мен — повторих, като пуснах ръката на Гизела и отидох да се присъединя към Беока и Стеапа в пространството пред олтара. Беока крадешком ми правеше знаци да се махам и да мълча, но Гутред пожела да ме изслуша. — Преди повече от две години — напомних му аз — ти пожертва свободата ми, за да направиш Елфрик свой съюзник. Той ти обеща да унищожи Дънхолм, но доколкото разбирам, Дънхолм още стои непокътнат, а Кяртан е жив и здрав. След като си разбрал колко струват обещанията му, нима си готов пак да заложиш на него? Смяташ ли, че като му дадеш сестра си и мощите на един светия, ще тръгне да се бие за теб?
— Убиец — процеди през зъби Хротуерд.
— Бебанбург все още е на два дни път оттук — продължих — и за да стигнеш дотам, ти трябва помощта на ърл Рагнар. Но ърл Рагнар е мой приятел, не твой. Той никога не ме е предавал.
При споменаването на предателството лицето на Гутред трепна конвулсивно.
— Не ни е нужна подкрепата на езичници, кралю — приведе се към него Хротуерд. — Ако просто се причестим тук, в река Йордан, и се оставим в ръцете на Бога, той ще ни преведе здрави и невредими през владенията на Кяртан!
— Къде е пък тази река Йордан? — поинтересува се Рагнар.
Аз свих рамене, защото смятах, че се намира някъде в християнските свети земи, а не тук, в Нортумбрия.
— Река Суейл — извиси проповеднически глас Хротуерд, сякаш се обръщаше към многохилядно паство — е мястото, където блаженият свети Паулин е покръстил Едуин, първия християнски крал на нашата страна. Безчет хора са се кръстили във водите й, ето защо тя е свещена! Нашата река Йордан! Ако потопим мечовете и копията си в нея, Господ ще благослови остриетата им. Ще станем непобедими!
— Без ърл Рагнар — прекъснах безцеремонно излиянията му, вперил взор в Гутред — Кяртан ще ви разкъса на парчета. А както вече казах, Рагнар е мой приятел.
Гутред улови жена си за ръка, сетне събра кураж и срещна погледа ми.
— Какво би сторил на мое място, лорд Утред?
Враговете ми, от които в църквата имаше доста, със зле прикрита неприязън забелязаха обръщението „лорд“.
— Много е просто, господарю — пристъпих напред. Нямах ясна представа какво ще кажа, но изведнъж ме осени вдъхновение. Трите предачки или си правеха поредната шега, или бяха решили да позлатят съдбата ми, подобно на неговата.
— Просто? — учуди се той.
— Ивар поема към Йоферуик, а Кяртан изпраща войска да ти попречи да стигнеш Бебанбург. Каква е целта им? Да те превърнат в беглец. Да влязат в крепостта ти, да превземат замъка ти, да унищожат саксонските ти поддръжници, а после, когато вече няма къде да се скриеш, да те пленят и убият.
— Е, и? Остава ли ми някакъв изход?
— Да си намериш друга крепост. Място, където ще бъдеш в безопасност.
— И кое е то?
— Дънхолм, разбира се.
