Повярвай ми полностью

— Не ми ги пробутвай тия глупости — казва небрежно Джес, докато подсушава косата си с хавлиената кърпа. — Няма такива мъже, нали ти самата винаги така твърдиш?

Убийството излиза на първа страница на вестниците.

Оттам го подхващат блогъри и коментатори, всеки с различна теория за случилото се. Първоначално разнищват идеята за обир, по време на който нещо се е объркало. Няколко години по-рано някаква банда вилняла из скъпарските хотелски стаи в центъра на Манхатън и заплашвала гостите с оръжие, за да ги обере. Но всички членове на тази банда вече излежаваха присъдите си в затвора и оттогава не бе имало подобни нападения в хотелите в района. Въпреки това в социалните мрежи се разразява оживен дебат за евентуалния ефект върху туризма. Гостите са съветвани да отварят вратите на хотелските си стаи, без да махат предпазната верига.

Много скоро вниманието се прехвърля върху самата Стела. Какво е правела една жена от близкия квартал „Морнингсайд Хайтс“ в този хотел, недалеч от дома ѝ? Теориите са две: първата, че е била скарана със съпруга си, и втората, че е очаквала там своя любовник. Носят се и слухове за голяма сума пари, открадната от хотелския ѝ апартамент, които полицията отказва да потвърди или да опровергае.

Камериерката, открила тялото — Консуела Алварез, казала на репортерите, че в стаята имало следи от спречкване. Тялото на Стела било на леглото, а чаршафът бил дръпнат над лицето ѝ, казала тя. Със сълзи на очи Консуела описала главата като „смачкана — ужасно — толкова много кръв“.

Очевидно на записа от охранителните камери в хотела няма нищо, което да е от полза.

Постепенно двете теории започват да се сливат в една. Стела наистина очаквала своя любовник и освен това не била в добри отношения със съпруга си. Именно това е предполагаемият му мотив да я убие.

Разбира се, аз знам, че не може да е вярно. Стела беше отседнала в онзи хотел само за да мога аз да се опитам да съблазня Патрик. И каквито и проблеми да са имали помежду си, той не беше готов да ѝ изневери, което говори за това, че поне според него двамата са имали шанс да се сдобрят. Но от полицията също го знаят. Все чакам да опровергаят спекулациите, като кажат на журналистите за мен, но по някаква причина те не го правят. Нито ме търсят отново, за да ми задават още въпроси.

Разказвам на няколко приятели, че онази вечер съм била със Стела Фоглър, но само на няколко. Последното, което искам, е заниманията ми на свободна практика да се озоват насред нечий блог. Във всеки случай не мога да утоля жаждата на приятелите си за ужасяващи подробности, защото не знам такива. И аз съм на тъмно точно колкото и те.

След две седмици все още никой от полицията не се е свързал с мен и аз се обаждам на Хенри.

— Клер — отговаря той.

Произнася го по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос. Сякаш е изненадан, че му се обаждам.

— Може ли да се срещнем? Искам да те попитам нещо.

Мълчание, след това:

— Добре. Но не в офиса.

Казва ми името на един хотел, в който сме работили няколко пъти.

Когато пристигам, той вече седи на бара, съвсем в края, където барманът няма да може да ни чува. Отивам и сядам до него.

— Мислех, че може да си чул нещо — казвам аз. — Имам предвид, във връзка с разследването.

— Нищо освен това, че не са стигнали доникъде.

Той свива рамене.

— Но вече не мислят, че основният мотив е бил обирът. Явно има подробности, които сочат към съпруга.

— Какви подробности? — казвам аз, учудена от потвърждението, че може би Джес има право.

— Не казват нищо. Това е стандартна процедура. За да може, ако им се наложи, да използват тази информация изненадващо по време на разпита. Но се прокрадва думата обезумял.

Той ме поглежда косо.

— Изтормозиха ли те?

Кимвам.

— Теб?

— Нищо, което сам не съм правил с други хора. Просто си вършат работата.

— Хенри… Има ли някакъв шанс отново да работя за теб? Положението ми започва да става отчайващо.

— Няма начин — казва той. — Кантората извади късмет, че не ѝ лепнаха глоба за наемане на служител без разрешение за работа. Ако не бях бивше ченге, сигурно нямаше да се отнесат със същото разбиране.

Той се поколебава.

— Работата е там, Клер, че така или иначе щяхме да те сменим.

— Защото нямах нужните документи?

Той поклаща глава.

— Получихме жалба. От един адвокат. Един тип на име Рик. Помниш ли го?

Помня го. В Сиатъл това може да ти осигури доста неща. Когато показах записа на съпругата му, гневът проблясваше в просълзените ѝ очи.

— Той ни донесе писмена клетвена декларация, няколко дни след ангажимента ти — казва Хенри. — В нея твърди, че след като си се срещнала с него в бара, си се качила в хотелската му стая, правили сте секс, взела си онези хиляда долара, за които сте се споразумели, и едва тогава си го изпортила пред жена му. Което, разбира се, би означавало, че си извършила престъпление, а ние сме били твои съучастници. И че видеозаписът не може да бъде използван като доказателство по време на съдебните процедури по развода с жена му.

— Той лъже — казвам бясно аз. — Просто изгледай записа.