При думата „плен“ се сетих за Догър. Къде ли беше?
Огледах се и веднага го забелязах. Стоеше встрани, а тъмният му костюм го правеше почти невидим на фона на тъмната ламперия. Очите му приличаха на черни дупки.
Повъртях се на стола си, след което разкърших рамене, сякаш да се отърва от схващане, станах и се протегнах широко. С небрежна походка отидох до стената и се облегнах на нея.
— Догър — прошепнах въодушевено, — била е облечена да умре.
Той обърна бавно глава към мен, очите му огледаха цялото помещение и когато срещнаха моите, светеха като морски фар в нощта.
— Мисля, че сте права, госпожице Флавия.
На Догър нямаше нужда да му се обяснява надълго и нашироко. Погледът, който си разменихме, бе напълно красноречив. Мислехме на една и съща честота и — като изключим злощастната смърт на Филис Уивърн — всичко на света беше наред.
Догър очевидно бе забелязал също като мен, че…
Но нямах време за размишления. Пропуснах заключителните реплики на татко. Сега на негово място стоеше Вал Лампман — трагична фигура, стиснала стойката на един прожектор толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели, сякаш иначе щеше да се стовари на земята.
— … тази ужасна случка — казваше той с потреперващ глас. — Би било немислимо да продължим без госпожица Уивърн и поради това, с голяма неохота, ви съобщавам, че реших да спрем продукцията и да се върнем веднага в Лондон.
От ъгъла на снимачния екип се чу дружна въздишка и видях как Мариън Трод се привежда напред и прошепва нещо в ухото на Бън Кийтс.
— Тъй като няма как да се свържем със студиото — продължи Вал Лампман и разтри слепоочието си с два пръста, сякаш получаваше сигнали от Марс, — разбирате, че еднолично взех това решение. Ще се погрижа утре сутринта да получите конкретни инструкции. Междувременно, дами и господа, предлагам да прекараме колкото е останало от тази тъжна Бъдни вечер в спомени за госпожица Уивърн и колко много значеше тя за всеки един от нас.
Аз обаче се замислих не за Филис Уивърн, а за Фели. Сега, след като снимките бяха прекратени, шансовете й за слава се изпаряваха.
След векове — някъде в далечното бъдеще — историците, изследващи студиото на „Илиум Филмс“ щяха да се натъкнат на лента, на която една ръка многократно поставя и взема писмо от маса. Какво ли щяха да си помислят?
Приятно беше, по един малко сложен начин, да си мисля, че тези разфокусирани ръце с дългите си съвършени пръсти ще са ръцете на сестра ми. Фели щеше да е единствената останала следа от „Писъкът на гарвана“ — филма, който умря още преди да се роди.
Върнах се сепнато към действителността.
Татко повика Догър само с едно повдигане на вежда и аз се възползвах от възможността да избягам на горния етаж.
Имах ужасно много работа, а оставаше твърде малко време.
И въпреки това се оказа, че не съм закъсняла. Погледнах часовника в стаята си и видях, че още няма единайсет часът.
Госпожа Малит непрекъснато ми повтаряше, че Дядо Коледа идва чак след полунощ или когато всички в къщата вече са заспали — забравих точната формулировка. Във всеки случай още бе рано да проверявам капаните: тъй като половината население на Бишъпс Лейси се мотаеше из къщата, добрият старец едва ли би рискувал да се спусне през комина на салона.
И тогава се сетих нещо. Как може Дядо Коледа да слиза и излиза през милиони комини, без да си изцапа костюма? Защо никога в коледната сутрин не съм виждала следа от сажди по килима?
От собствените си експерименти знаех много добре, че вторичните продукти от горене на въглерод цапат достатъчно, за да оставят черни следи и в малки количества, в каквито се срещаха из лабораторията ми, а мисълта за възрастен мъж, който слиза по комин, полепвал сажди десетилетия наред, при това с огромен костюм, подобен на четка, направо не бе за вярване. Как не съм се сетила досега? Защо не ми е хрумнало това несъмнено научно доказателство?
Освен ако след него не ходеше невидимо джудже с метла и лопата — или свръхестествена прахосмукачка, — изгледите не бяха много добри.
Навън вятърът отново се беше усилил и брулеше къщата, при което прозорците дрънчаха в древните си рамки. Вътре бе станало студено почти колкото краката на пингвин и аз неволно потреперих.
Щях да се сгуша в леглото с тетрадка и молив в ръка. Докато станеше време да изляза на покрива, щях да се посветя на убийството.
Отворих на нова страница, написах „Кой уби Филис Уивърн?“ и подчертах заглавието.
