Из въздуха се разлетяха камъни. Някои бяха хвърлени от тийнейджъри, застанали зад свои връстници, а други — от хора, които се криеха в сенките. Те падаха върху Уолтър Стрийт, където полицейското присъствие не беше толкова засилено. Пръв бе ранен един полицай от Слоун. Камъкът го улучи в зъбите и го повали на земята, което предизвика истински възторг сред тълпата. Инцидентът ожесточи още повече протестиращите и Сивитан Парк най-накрая изригна. Един сержант реши да прогони демонстрантите и им нареди по мегафона да се разпръснат незабавно. В противен случай рискували да бъдат арестувани. Думите му провокираха допълнително тълпата, която продължи да хвърля камъни и други предмети. Хората обсипваха кордона с подигравки, ругатни и заплахи, като не показваха никаква готовност да се подчинят на заповедта. Полицаите и войниците, носещи каски и щитове, се скупчиха на едно място, пресякоха улицата и влязоха в парка. Група студенти, сред които Трей Глоувър — първоначалният организатор на протеста, — тръгнаха към тях с протегнати ръце, очаквайки да бъдат арестувани. Докато някакъв полицай слагаше белезници на Трей, в каската му се удари камък. Мъжът се разкрещя, забрави за Трей и се впусна бързо след виновника. Част от протестиращите се разпръснаха из улиците, но повечето продължиха да се борят и да хвърлят каквото намерят по пътя си. Навесите на бейзболното игрище бяха направени от пенобетон, който беше чуплив и представляваше идеален материал за замеряне на униформените служители. Един студент уви няколко бомбички около парче дърво, запали фитила и ги хвърли към полицаите. Като чуха експлозиите, те се разбягаха в търсене на укритие. Тълпата ликуваше. Наблизо бе хвърлена бутилка с коктейл „Молотов“. Тя се приземи върху една празна патрулна кола, паркирана до Уолтър Стрийт. Пламъците се разраснаха бързо. Случката предизвика още възторжени викове от страна на тълпата. На място пристигна микробус на местния телевизионен канал, за да заснеме настъпилия хаос. Репортерката, русокоса жена със сериозно изражение, която бе по-подходяща за водеща на прогнозата за времето, се приближи до тълпата с микрофон в ръка. Тя бе посрещната от разгневен полицай, който й заповяда да изчезва оттам. Белият микробус, надписан с яркочервени и златисти букви, представляваше лесна мишена. Секунди след като спря, протестиращите го обсипаха с камъни. В следващия миг репортерката бе улучена с остър предмет в главата и падна на земята. Беше изгубила съзнание. Последваха още крясъци и обиди. Наоколо имаше много кръв. Операторът я вдигна и я отведе на сигурно място, а полицаите повикаха линейка. За да влошат допълнително ситуацията, няколко демонстранти хвърлиха димки по полицаите и войниците, които решиха да укротят тълпата със сълзотворен газ. След като първите облаци газ се разстлаха из въздуха, протестиращите се разбягаха панически във всички посоки. По улиците около Сивитан Парк мъжете дебнеха на верандите си и се вслушваха тревожно в случващото се недалеч от тях. Жените и децата им се криеха в къщите, а те стояха на пост със заредени оръжия, очаквайки появата на някой демонстрант. Хърман Гръст, живеещ на Бентън Стрийт 1485, видя трима чернокожи момчета да се задават по улицата и стреля два пъти във въздуха, като им извика да се прибират в своята част на града. Момчетата се разбягаха. Изстрелите отекнаха в нощта — сериозен сигнал, че белите са се намесили в бъркотията. За щастие обаче Гръст не стреля отново.
Протестиращите продължиха да се разпръсват. Някои хвърляха камъни, докато се оттегляха. До девет часа паркът бе опразнен. Полицаите и войниците вървяха между боклуците — празни кутийки и бутилки, пликове от храна, фасове и останки от бомбички. Двата навеса бяха напълно разрушени. Виждаха се единствено металните пейки под тях. Малкият павилион на игрището беше разбит, но вътре нямаше нищо за вземане. След като полицията пусна сълзотворния газ, няколко шофьори бяха изоставили колите си. Сред тях беше и джипът на Трей Глоувър. Трей и десетина други студенти се намираха в ареста. Четирима се бяха предали доброволно. Няколко души постъпиха в болница заради сълзотворния газ. Освен ранената репортерка имаше трима пострадали полицаи.
Острата миризма на газ се носеше из целия парк. Над бейзболните игрища се стелеше сив облак дим от бомбичките. Мястото приличаше на бойно поле. Липсваха единствено жертвите.
След като бе сложен край на протеста, чернокожите демонстранти — близо хиляда души — тръгнаха из улиците на Слоун. Повечето от тях нямаха намерение да се приберат и не знаеха какво да правят по-нататък. Те изпитваха гняв. Бяха израснали с черно-бели филми за кучетата в Селма, пожарните маркучи в Бирмингам и сълзотворния газ в Уотс. Борбата представляваше неизменна част от наследството им, славна глава в тяхната история. Изведнъж се бяха озовали на улицата и полицията ги бе прогонила със сълзотворен газ, точно както предците им. Чернокожите нямаше да се откажат така лесно. Ченгетата действаха грубо и те възнамеряваха да им отвърнат със същото.
