— Снимката му е разпространена навсякъде, вероятно скоро ще го хванат. Съмнявам се, че ще се върне в Канзас. По-добре е да си остане в Мисури. Ако го заловят, преди да нарани друг човек, окръжният прокурор тук ще забрави за случая.
— А шумът около моята намеса?
— Ще видим. Много хора ще се възхитят на постъпката ви. Едва ли някой ще разкритикува опита да спасите Донте Дръм, особено при създалите се обстоятелства. Ще излезем от ситуацията. Само не давайте повече интервюта.
— Разбрано, мистър Леърд.
След като се въртя четири часа в леглото, Кийт стана и отиде в кухнята. Включи Си Ен Ен, не видя нищо интересно и отвори лаптопа си, за да провери новините в Хюстън. В сайта на „Кроникъл“ имаше няколко статии по случая. Най-актуална беше информацията за исковете, подадени от Роби Флак. На една снимка се виждаше как адвокатът размахва някакви документи пред съда в окръг Честър. Отдолу се цитираха подробно заплахите му, че ще преследва безмилостно виновниците за смъртта на Донте Дръм. Никой от обвиняемите, сред които и губернаторът, не бе коментирал изказванията.
Следващият материал отразяваше реакциите на тексаските активисти. Кийт се почувства горд от факта, че „Да спрем екзекуциите в Тексас“ се споменава най-често в тази връзка. Членовете й апелираха за серия от драстични мерки — мораториум върху смъртното наказание, разследване на полицията в Слоун, Тексаския апелативен съд, губернатора и Пол Кофи. Във вторник на обяд се очакваха протести пред Капитолия в Остин, университета „Сам Хюстън“ в Хънтсвил, Тексаския южен университет и десетки други учебни заведения.
Най-дългогодишният член на Тексаския сенат беше енергичният чернокож адвокат Роджър Ебс от Хюстън. Политикът призоваваше губернатора да свика извънредна сесия на законодателния орган, на която да се назначи специално проучване на скандалната екзекуция. Ебс беше заместник-председател на финансовата комисия и имаше огромно влияние върху формирането на щатския бюджет. Той заплашваше да бойкотира работата на Сената, ако Нютън не изпълни молбата му. Губернаторът се въздържаше от коментар.
Дрифти Тъкър, следващият подсъдим, очакващ смъртното наказание, изведнъж се бе появил в новините. Екзекуцията му бе насрочена за 28 ноември, след малко повече от две седмици. Неговият случай, забравен в последните десет години, сега привлече доста внимание.
На четвърто място се нареждаше статията на Елайза Кийн. Кийт кликна върху линка и на екрана се появи снимката, на която се виждаше той заедно с Роби, Арън и Марта Хандлър. Заглавието гласеше: „Свещеник от Канзас гледа екзекуцията на Дръм“. Журналистката предаваше основните факти около историята и на няколко пъти цитираше Кийт. Преди години тя самата бе наблюдавала изпълнението на смъртна присъда и се чудеше как някой може да бъде допуснат като свидетел в последния момент. От затвора бяха отказали коментар. Мис Кийн се бе опитала да се свърже с кантората на Роби Флак, но отново без резултат. Някакъв служител от Анкър Хаус потвърждаваше, че отец Шрьодер се е отбил там поне два пъти миналата седмица, за да търси Бойет. Беше се разписал в книгата за посещения. Надзорникът на Бойет мълчеше. Голяма част от статията описваше пътуването до Тексас. Отдолу имаше по-малка снимка на Бойет, застанал пред репортерите. По-нататък материалът засягаше потенциалните проблеми на Кийт със закона. Прокуратурата можеше ли да повдигне обвинения срещу свещеника за това, че е помогнал на Бойет да наруши условията на предсрочното освобождаване? За да отговори на този въпрос, мис Кийн се бе допитала до редица експерти. Един професор по право от Хюстънския университет твърдеше следното: „Постъпката е достойна за уважение, но определено е незаконна. Тъй като Бойет е на свобода, съветвам пастора да потърси правна помощ.“
Всезнайко, помисли си Кийт.
Някакъв адвокат по наказателни дела, пак от Хюстън, посочваше: „Дори да е престъпил закона, този мъж е герой. Бих се радвал да го защитавам пред съдебните заседатели.“
Заседатели? Елмо Леърд бе изразил надеждата за бързо споразумение със съда. Поне така си спомняше Кийт.
В желанието си да проучи всички гледни точки мис Кийн бе разговаряла и с бивш прокурор от Тексас. Коментарът му гласеше: „Става дума за престъпление, независимо от обстоятелствата. Не бих проявил милост към него. Фактът, че е свещеник, няма голямо значение.“
Петата статия беше продължение на ожесточеното разследване около случилото се в офиса на губернатора часове преди екзекуцията. Досега никой от обкръжението на Нютън не признаваше да е гледал записа с Бойет. Имейлът бе изпратен от кантората на Флак в 15:11 ч. За разлика от Нютън Роби не криеше данните от сървъра. Служителите на губернатора мълчаха. Ситуацията обаче можеше да се промени. Когато започнеше раздаването на призовки, все някой щеше да проговори.
В 6:02 ч. телефонът иззвъня. Кийт вдигна слушалката, преди Дейна и момчетата да се събудят. Непознат мъж със силен френски акцент търсеше Кийт Шръодер.
— А вие сте?
