— Ъъъ… разбира се. Може ли да ви оставя на изчакване?
— Не мога да ви попреча да ме оставите на изчакване.
— Само за малко.
— Моля ви, побързайте.
Дежурната секретарка стана от бюрото си в приемната и хукна из гарата да събере екипа. Роби беше в кабинета си с Фред Прайър.
— Роби, трябва да чуеш това — каза тя. Гласът и лицето й не оставяха място за възражения.
Събраха се около високоговорителя на уредбата в заседателната зала. Роби натисна един бутон и изрече:
— Роби Флак слуша.
— Здравей, обажда се Кийт Шрьодер. Разговаряхме вчера следобед.
— Да, отец Шрьодер, нали?
— Същият, но ми казвай Кийт.
— Включил съм те на високоговорител. Цялата ми кантора е тук плюс още някои хора, общо десет на брой. Съгласен ли си?
— Добре, както кажеш.
— И водим запис, имаш ли нещо против?
— Да, добре. Нещо друго? Виж, карал съм цяла нощ и ще бъдем в Слоун около пладне. Водя Травис Бойет и той е готов да разкаже историята си.
— Разкажи ни за Травис — каза Роби.
Около масата всички бяха затаили дъх и не помръдваха.
— Той е на четирийсет и четири, роден е в Джоплин, Мисури. Професионален престъпник, регистриран за сексуално насилие в поне четири щата. — Кийт се озърна към Бойет, който зяпаше през прозореца, сякаш изобщо не чуваше. — За последно е лежал в затвора в Лансинг Канзас, сега вече е на свобода. По времето, когато е изчезнала Никол Ярбър, е живял в Слоун, в мотел Ребъл Мотър Ин. Сигурно знаете къде е това. През януари деветдесет и девета е бил арестуван в Слоун за шофиране в нетрезво състояние. Документите за ареста се пазят.
Карлос и Бони трескаво тракаха по клавишите на компютрите си, търсейки в интернет каквото и да било за Кийт Шрьодер, Травис Бойет и ареста в Слоун. Кийт продължаваше:
— Всъщност когато са арестували Донте Дръм, Бойет е лежал в местния арест. После платил гаранцията и щом го освободили, изчезнал от града. Тръгнал към Канзас, опитал се да изнасили друга жена, заловили го и присъдата му изтича едва сега.
Събраните около масата си размениха напрегнати погледи. Всички въздъхнаха. Роби се приведе по-близо до уредбата.
— Защо е решил да проговори най-после?
— Той умира — отсече Кийт. Нямаше време за церемонии. — Има мозъчен тумор, глиобластом четвърта степен, не подлежи на операция. Казва, че лекарите му дават не повече от година. Казва, че иска да постъпи както е редно. Докато лежал в затвора, загубил представа за хода на делото „Дръм“, но се надявал властите в Тексас един ден да проумеят, че са хванали не когото трябва.
— И той сега е в колата при теб?
— Да.
— Може ли да чуе разговора ни?
Кийт управляваше с лявата ръка, а с дясната държеше телефона.
— Не — каза той.
— Кога се срещна с него, Кийт?
— В понеделник.
— Вярваш ли му? Ако наистина е сериен изнасилвач и професионален престъпник, лъжата му е по-присъща от истината. Откъде знаеш, че има мозъчен тумор?
— Проверих. Вярно е. — Кийт се озърна към Бойет, който продължаваше да зяпа през страничното стъкло. — Мисля, че всичко е вярно.
— Какво иска той?
— Засега нищо.
— Къде сте в момента?
— На междущатската магистрала близо до границата на Тексас. Какъв е редът, Роби? Има ли шанс да спрем екзекуцията?
— Има шанс — каза Роби и погледна Саманта в очите. Тя сви рамене и неуверено кимна. — Може би.
Роби разтърка длани.
— Добре, Кийт, ето какво трябва да направим. Трябва да се срещнем с Бойет, да му зададем много въпроси и ако всичко мине добре, ще съставим клетвена декларация, която да подпише, после ще я подадем в съда заедно с молба за прекратяване на екзекуцията. Имаме време, но не много.
Карлос подаде на Саманта снимка на Бойет, която току-що бе разпечатал от сайта на Канзаското управление на затворите. Тя посочи лицето му и прошепна:
— Нека да се обади по телефона.
Роби кимна.
— Кийт, бих искал да разговарям с Бойет. Можеш ли да ме свържеш?
Кийт отдръпна мобилния телефон от ухото си и каза:
— Травис, адвокатът иска да разговаря с теб.
— Няма да стане — отвърна Бойет.
— Защо? Нали отиваме в Тексас, за да говорим с човека. Ето ти го.
— Не. Ще говоря, когато пристигнем.
Гласът на Бойет прозвуча съвсем ясно от високоговорителя. Роби и всички в залата се ободриха от мисълта, че Кийт наистина води някого. Може би все пак не беше някакъв смахнат, решил да ги разиграва в последния момент.
Роби настоя:
— Ако успеем да поговорим с него сега, ще можем да започнем работа по декларацията. Така ще си спестим време, а не ни е останало много.
Кийт предаде това на Бойет, чиято реакция бе изненадваща. Той рязко се приведе напред и сграбчи главата си с две ръце. Опита се да стисне зъби, но от устата му излетя крясък, последван от дълбоко гърлено хъркане, сякаш умираше в ужасни мъки.
— Какво беше това? — попита Роби.
Кийт караше и говореше по телефона, но внезапният пристъп прикова цялото му внимание.
— Пак ще се чуем — каза той и остави телефона.
— Ще повърна — изпъшка Бойет и посегна към дръжката на вратата.
