Като че ли разбрала, че губи времето и на двама им, Мариса се обърна с лице към него. На тази светлина красотата й бе просто изумителна. Бе благодарен за допълнителната доза допамин, която бе вкарал в кръвообращението си преди около час. При
Което бе единствената причина Мариса да е в безопасност насаме с него, като се имаше предвид какво ще правят двамата.
Рив съблече палтото си и отиде при нея. Облягаше се на бастуна си повече от обикновено, защото не можеше да откъсне поглед от нея. Подпря го на бедрата си и бавно развърза панделката, която събираше пелерината при врата й. Тя сведе поглед към ръцете му, които трепереха, докато смъкваха черната вълнена наметка от раменете й. Усмихна й се и я остави върху облегалката на един от столовете. Роклята й беше като онези, които носеше майка му, и точно такава, каквато настояваше сестра му да облича по-често — от светлосин сатен, прилепващ перфектно по тялото й. Беше с марката на „Диор“. Или поне трябваше да е.
— Ела тук, Мариса.
Заведе я до дивана и я дръпна да седне до него. На оскъдната светлина, която струеше през прозореца, русата й коса беше като коприна и той хвана няколко кичура между пръстите си. Гладът й бе толкова силен, че го долавяше съвсем ясно.
— Чакала си много дълго, нали?
Тя кимна и погледна ръцете си, които бяха сплетени в скута й, бели като слонова кост на фона на светлосиния сатен.
— Колко?
— Месеци — прошепна тя.
— Това означава, че ще имаш нужда от много кръв, нали? — Тя се изчерви, а той настоя: — Нали, Мариса?
— Да. — Отговорът й беше тих като въздишка. Очевидно се чувстваше неудобно заради силния си глад.
Рив се усмихна, но усмивката му беше жестока и противна. Беше добре да си с изискана жена. Скромността и нежността й бяха силно привлекателни.
Съблече сакото си и развърза вратовръзката си. Беше готов да й предложи китката си, но сега, когато тя беше пред него, искаше да пие от вената на врата му. Беше минала цяла вечност, откакто за последен път бе позволил на жена да се храни от него, и беше изненадан от вълнението си.
Разкопча ризата си. С трепетно предчувствие я разтвори широко.
Тя гледаше втренчено голите му гърди и татуировките.
— Не знаех за тях — прошепна, а тялото й трепереше също като гласа й.
Той се облегна назад, разперил ръце и вдигнал единия си крак на дивана.
— Ела тук, Мариса. Вземи, каквото ти е нужно.
Тя погледна китката му, която беше покрита от френския маншет на ризата му.
— Не — каза той. — Искам да пиеш от шията ми. Това е единственото, за което моля.
Тя се поколеба и той разбра, че клюките по неин адрес отговарят на истината. Наистина не беше докосвана от мъж. И тази нейна чистота беше… нещо, което трябваше да бъде взето.
Рив затвори очи, защото тъмното зло в него надигна глава — той беше чудовище, което лекарствата и наркотиците държаха само в плен. Господи, може би идеята не беше добра.
Но после тя се притисна бавно в него и сякаш запълзя нагоре по тялото му, а ароматът на океан, който се излъчваше от нея, ставаше все по-силен. Той отвори леко клепачи, видя лицето й и осъзна, че не би могъл да спре онова, което предстои. И още, че не би могъл да го пропусне — трябваше да позволи поне на някои усещания да стигнат до него. Наруши самоналожената си дисциплина и отвори канала на осезанието си. Започна да приема алчно възприятията си, въпреки действието на наркотика. През мъглата, която обвиваше мозъка му вследствие на допамина, до него достигаше информация, от която му се завиваше свят.
Сатенът галеше нежно кожата му, усещаше топлината на тялото й, която се смесваше с неговата. Беше се отпуснала с цялата си незначителна тежест на рамото му и… да, коляното й бе между бедрата му.
Устните й се разтвориха и кучешките й зъби проблеснаха.
За част от секундата, злото в него започна да вие и Рив, изпаднал в паника, призова разума си на помощ. Слава богу, той се отзова и рационалната му страна окова инстинктите му и заглуши сексуалната нужда да доминира над нея.
Тя се олюля, докато се навеждаше към вената му. Беше й трудно да пази равновесие, толкова бе слаба.
— Облегни се на мен — каза той гърлено. — Облегни се… на мен.
Тя потрепери, но позволи на долната половина на тялото си да потъне в люлката на хълбоците му. Очевидно се тревожеше, че може да се докосне до мъжка ерекция, но когато това не стана, сведе поглед между телата им — сякаш мислеше, че не е там, където трябва.
— Не трябва да се тревожиш за това — прошепна той и прокара длани по ръцете й. — Не и когато си с мен. — Облекчението й бе толкова ясно доловимо, че го обиди. — Нима наистина ще ти е толкова неприятно да легнеш с мен?
— О, не, Ривендж. Не. — Погледът й се спря на мощните мускули по гърдите му. — Ти си… прекрасен. Просто… има друг.
— Все още обичаш Рот.
Тя поклати глава.
