Пробудена любов полностью

Погледът му срещна нейния и кръвта нахлу в лицето му. Обаче тя му се усмихна и го погали по ръката.

— Толкова си красив, като извиваш тяло. Довърши започнатото, Зейдист. Знам, че го искаш, и няма от какво да се срамуваш. Прекрасен си, когато се докосваш. — Целуна го по ръката над лакътя с очи, приковани в ерекцията, която издуваше боксерките му. — Довърши го — прошепна. — Искам да видя как свършваш.

Чувстваше се като обзет от нетърпение глупак, но не можеше да се спре. Стана и се съблече.

Бела го окуражи с тихи звуци, когато отново легна. Като черпеше смелост от нея, плъзна бавно ръка надолу по корема си и усети мускулите и гладката неокосмена кожа, която ги покриваше. Не очакваше, че ще може да продължи…

Господи! Той бе толкова твърд, че усещаше в него пулсациите на сърцето си.

Не откъсваше поглед от дълбоките сини очи на Бела, докато движеше дланта си нагоре и надолу. Вълните на удоволствие се разляха като слънчеви лъчи по цялото му тяло. Господи… Това, че тя го гледаше, го възбуждаше, макар че не би трябвало да е така. Когато преди го гледаха…

Не, миналото не бе добре дошло в този момент. Ако мислеше за случилото се преди век, щеше да изгуби мига с Бела.

Рязко и категорично пропъди спомените от главата си. Сега го гледаха… очите на Бела. Искаше да потъне в тях.

Те бяха така прекрасни, гледаха го с обич и топлина, прегръщаха го — също като ръцете й. Погледът му се спря на устните й. На гърдите й. На корема… Нуждата, която се събираше в тялото му, експлодира и всяка негова част усети еротично напрежение.

Бела сведе очи надолу. Гледаше го как се гали, прехапала долната си устна. Кучешките й зъби бяха като две малки бели ками и той отново поиска да ги усети да пробиват кожата му. Искаше тя да пие от него.

— Бела… — изстена.

Господи, наистина му харесваше.

Повдигна единия си крак, стоновете напираха в гърлото му, ръката му започна да се движи по-бързо. След секунда вече бе изгубен. Извика, отметна глава назад и изви гръб в дъга. Топлата течност се разля по корема му, а ритмичните пулсации като че ли нямаха край. Спря едва когато върхът стана толкова чувствителен, че не можеше да бъде докосван повече.

Дишаше тежко и беше замаян, когато се обърна на една страна и я целуна. Отдръпна се и очите й му казаха колко добре го разбира. Знаеше, че му е помогнала този първи път. Но не го гледаше със съжаление. Изглежда, не го смяташе за ненормален заради това, че до този момент се страхуваше да се докосне.

Отвори уста.

— Аз…

На вратата се почука и спря в зародиш онова, което се канеше да каже.

— Не влизай! — извика високо и се избърса с боксерките. Целуна Бела и я зави, преди да прекоси стаята.

Подпря вратата с рамо — като че ли онзи, който бе от другата й страна, се канеше да нахлуе с взлом. Действието му може би беше глупаво, но нямаше да позволи никой да види Бела така сияеща след секса. Това бе само за него.

— Какво? — попита.

Гласът на Фюри достигна до него приглушен.

— Експлорърът, към който си прикрепил телефона си, е потеглил снощи. Минал е през всички супермаркети, в които Уелси е поръчвала ябълки за фестивала на зимното слънцестоене. Отменихме заявките, но трябва да проучим положението. Братството ще се събере в кабинета на Рот след десет минути.

Зи затвори очи и подпря чело на вратата. Реалността беше нахлула отново в ежедневието му.

— Зейдист? Чу ли ме?

Погледна Бела и си помисли, че е дошъл краят на времето им заедно. Тя дръпна завивките до брадичката си, като че ли й беше студено — знак, че също го е разбрала.

„Господи… боли“, помисли си той. Чувстваше истинска болка.

— Ще бъда там — каза.

Откъсна очи от Бела и отиде да си вземе душ.

Нощта се спускаше. О. беше обзет от гняв, докато крачеше из хижата и събираше мунициите, от които имаше нужда. Беше се върнал само преди половин час, а изминатият ден беше истински кошмар. Първо бе отишъл при Омега и понесъл грубостите и обвиненията, които се бяха излели от устата му. Думите му бяха като бой с камшик. Буквално. Господарят им беше бесен заради двамата арестувани лесъри, сякаш О. бе виновен, че онези двама глупаци се бяха оставили да им сложат белезници.

След като първата вълна на гнева му беше отмината. Омега беше изтеглил двамата убийци от света на хората. Бе ги издърпал така, сякаш бяха кученца на каишки. Интересно, това не се оказа толкова лесно. Не можеше да призове убийците просто с едно махване на ръката и слабостта му бе нещо, което О. си каза, че трябва да запомни.

Макар че не беше продължило дълго, О. не се съмняваше, че двамата лесъри оплакваха деня, в който бяха заменили душите си за безсмъртие. Омега се беше нахвърлил върху тях незабавно, а сцената беше като от филм на Клайв Баркър5. Тъй като убийците не бяха живи, наказанието можеше да продължи вечно или докато на Омега му омръзнеше. Но когато О. си беше тръгнал, той все още изглеждаше погълнат от заниманието си.