Пробудена любов полностью

Междувременно в отсъствието на О. се бяха разгорели недоволство и бунт в редиците на отрядите Бета. Четирима представители на една елитна група, завладени от скуката, бяха нападнали други лесъри и по време на тази кръвопролитна игра обществото бе дало ненужни жертви. През последните шест часа гласовите съобщения на телефона му, които го информираха за събитията, звучаха все по-истерично и на него самия му идваше да закрещи.

По дяволите. Като негов заместник У. беше пълен провал. Не беше успял да овладее броженията сред Бета отрядите, а по време на разприте беше убит жестоко представител на човешката раса. О. не даваше и пукната пара за убития, но трупът представляваше проблем. Последното, от което имаха нужда, беше ченгетата да се намесят. Отново.

И така, О. беше отишъл на мястото на схватката и си беше изцапал ръцете, за да се отърве от ненужното тяло, след което в продължение на два часа беше разпитвал кои са виновниците, за да посети всеки от тях. Искаше да ги убие, но ако редиците на обществото оредееха допълнително, щеше да има нов проблем с Омега.

Когато преди половин час приключи с четиримата идиоти, вече бе изпаднал в ярост. И точно тогава му се беше обадил У. с щастливата новина, че всички поръчки за доставка на ябълки за фестивала са отменени. И защо поръчките са били анулирани, защото по някакъв начин вампирите са открили, че действията им се следят.

Да, У. беше провалил тайната операция. Точно така.

В резултат на това, замисленото масово унищожение на вампири, с което трябваше да отдадат почит на Омега, вече беше непостижима мечта. О. вече не разполагаше с нищо, с което да умилостиви господаря. И сега, ако съпругата му беше жива, щеше да му е много трудно да я направи лесър.

И в онзи момент О. беше изгубил самоконтрол. Беше се разкрещял на У. по телефона. От устата му бяха излезли какви ли не ругатни. А У. беше приел обидите и униженията като някое пале — мълчаливо беше подвил опашка. Това го бе влудило допълнително, защото О. винаги беше ненавиждал страхливците, които не са готови да отвърнат на удара.

Господи. Мислеше си, че У. е стабилен, но се оказа, че е слаб, и на О. му призляваше от това. Знаеше, че трябва да го прободе в гърдите, и щеше да го направи, но му беше дошло до гуша от цялото това безумие.

И У., и обществото, и Бета отрядите, и Омега можеха да вървят по дяволите. Трябваше да свърши онова, което беше важно за него.

Грабна ключовете за пикапа и излезе от хижата. Щеше да отиде направо до номер двайсет и седми на „Торн авеню“ и да влезе в къщата. Действията му може би бяха продиктувани от отчаянието, но беше сигурен, че отговорите, които търси, се крият зад онази желязна порта.

Беше почти стигнал до пикапа, когато усети, че гърлото му е пресипнало — без съмнение заради това, че бе крещял така невъздържано на У. Не обърна внимание на неразположението си и седна зад кормилото. Щом потегли, вдигна яката на ризата си и се покашля два пъти. По дяволите. Чувстваше се странно.

След половин миля вече не му достигаше въздух. Хвана се за гърлото и започна да се дави, завъртя кормилото надясно и натисна рязко спирачките. Отвори вратата и излезе със залитане навън. Студеният въздух му донесе облекчение за секунда или две, но после отново започна да се задушава.

Падна на колене. После се строполи по очи в снега, а зрението му се включваше и изключваше като счупена лампа. Накрая настъпи мрак.

Зейдист вървеше по коридора към кабинета на Рот с ясен ум, макар тялото му да бе уморено. Когато влезе, всички братя бяха вече там смълчани. Без да им обърне внимание, отиде в ъгъла, където обикновено стоеше, като гледаше втренчено в пода. Чу как някой прочисти гърлото си. Вероятно Рот.

Заговори Тормент.

— Обади се братът на Бела. Отлага за неопределено време обсъждането на молбата за изолирането й и моли тя да остане тук още два дни.

Зи вдигна рязко глава.

— Защо?

— Не обясни каква е причината… — Тор го изгледа с присвити очи. — О, мили боже!

Другите също го погледнаха и се чуха още две тихи възклицания. След това цялото братство и Бъч просто продължиха да го гледат.

— Какво сте се втренчили в мен, по дяволите?

Фюри посочи огледалото антика, което висеше на стената до двойната врата.

— Виж сам.

Зейдист прекоси стаята, наистина готов да ги прати всичките в ада. Бела беше тази, която имаше значение…

Челюстта му увисна, като видя отражението си. Вдигна трепереща ръка към очите, които го гледаха откъм старомодното огледало. Ирисите му вече не бяха черни, а жълти като тези на близнака му.

— Фюри? — каза тихо. — Фюри… какво се е случило с мен?

Брат му се приближи до него и лицето му се появи в огледалото зад неговото. След това стъклото показа тъмното отражение на Рот с дългата му коса и слънчевите очила, звездната красота на Рейдж, бейзболната шапка с надпис „Ред Сокс“ на Вишъс, ниско остриганата коса на Тормент и накрая — счупения нос на Бъч. Един по един, те поставиха нежно длани на раменете му.