Пробудена любов полностью

Или напротив? Можеше да използва Бела тази вечер — тя също го искаше. Но ако се нахранеше от нея, щеше да им е по-трудно да понесат онова, което им предстоеше. Раздялата. Тя не искаше той да отмъсти за нея. А той нямаше да намери покой, докато не унищожеше онзи лесър…

Но имаше и още нещо. Не можеше да понесе да гледа как Бела се съсипва сама заради любовта си към един неподходящ мъж. Трябваше да я принуди да се разделят. Искаше тя да е в безопасност и хиляди години да се събужда със спокойна усмивка на лицето. Да има благополучен брак с партньор, с когото може да се гордее. Желаеше да бъде щастлива повече, отколкото да бъде с нея.

Проститутката се разшава и започна да върти задник.

— Ще го направим ли, или не, татенце? Защото вече съм възбудена.

Зи оголи кучешките си зъби и наклони глава, готов да я ухапе.

— Зейдист… Не!

Гласът на Бела го накара да обърне глава. Тя стоеше на средата на улицата, на около петнайсет крачки от него. Очите й изразяваха ужас, устата й беше отворена.

— Не! — повтори тя с дрезгав глас. — Недей!

Първата му мисъл беше да я върне в къщата на братството и да й се разкрещи, че е излязла. Втората — че това е шансът му да скъса връзката помежду им. Щеше да е като ампутация и да боли много, но раните й щяха да заздравеят. Дори неговите да останеха отворени за цял живот.

Проститутката обърна глава и се засмя високо, развълнувано.

— Ако тя ще гледа, това ще ти струва допълнителни петдесет долара.

С ръка на гърлото си Бела гледаше как Зейдист притиска с тялото си жената към тухлената стена. Болката в гърдите й бе толкова силна, че не можеше да диша. Да го види толкова близък с друга… Човек, и при това проститутка… И то, за да се нахрани, след всичко, което бяха споделили през изминалата нощ?

— Моля те — каза. — Използвай ме. Вземи мен. Недей…

Той завъртя жената с лице към нея, след това я притисна към себе си, като прокара ръка през гърдите й. Проститутката се смееше и поклащаше, търкайки тялото си в неговото и люлеейки греховно бедра.

Бела протегна ръце към него в сковаващия студ.

— Обичам те. Не исках да те обидя пред цялото братство. Моля те, не ме наказвай по този начин.

Той прикова очи в нейните. И тя видя в неговите страдание и безутешна мъка… Но Зейдист оголи кучешките си зъби и ги заби в шията на жената. Бела извика, когато той преглътна, а жената се смееше диво, обезумяло.

Бела политна назад. Без да откъсва поглед от нея той продължи да пие още по-жадно. Неспособна да гледа и секунда повече, тя се дематериализира на единственото място, за което се сети.

Къщата на семейството й.

— Преподобния иска да те види.

Фюри вдигна поглед от чашата газирана вода, която бе поръчал. Над него извисяваше грамадното си тяло една от горилите на „Зироу Сам“ и излъчваше мълчалива заплаха.

— Има ли някаква специална причина?

— Ти си ценен клиент.

— В такъв случай трябва да ме остави на спокойствие.

— Това „не“ ли означава?

Фюри повдигна вежда.

— Да, точно така.

Охранителят изчезна от погледа му, но след малко се върна с подкрепление — още две грамади като него.

— Преподобния иска да те види.

— Да, вече ми казахте.

— Веднага.

Единствената причина Фюри да излезе от сепарето беше, че тримата изглеждаха готови да го отнесат при шефа си на ръце, а той не искаше да привлича вниманието върху себе си. Нещо, което неминуемо щеше да стане, когато ги направеше на пух и прах.

Още щом влезе в офиса на Преподобния, усети, че той е в опасно настроение. Не че това беше нещо ново.

— Оставете ни — каза тихо вампирът иззад бюрото си.

Когато стаята се изпразни, се облегна назад. Погледът на виолетовите му очи беше остър и проницателен, както винаги. Инстинктът подсказа на Фюри да скрие едната си ръка зад гърба — близо до кинжала, който бе препасан на колана му.

— Непрекъснато мисля за последната ни среща — каза Преподобния и съедини върховете на дългите си пръсти. Светлината от лампата над главата му подчертаваше високите му скули, твърдата челюст и масивните рамене. Прическата му, тип ирокез, беше подстригана и оформена наскоро. Височината на черната ивица не беше повече от пет сантиметра. — Да… Непрекъснато мисля за това, че знаеш малката ми тайна. Чувствам се беззащитен.

Фюри мълчеше. Питаше се накъде ли води всичко това. Преподобния бутна стола си назад и кръстоса крака. Скъпият му костюм се разтвори и разкри широките му гърди.

— Можеш да си представиш как се чувствам. В непрекъсната тревога съм.

— Опитай с „Амбиен“6. Ще те приспи поне за малко.

— Бих могъл да изпуша безброй цигари червен дим. Точно като теб, нали? — Прокара ръка по ивицата на главата си, а устните му се разтеглиха в лукава усмивка. — Да, наистина не се чувствам в безопасност.

Каква опашата лъжа! Беше заобиколен от гардовете си, огромни мъже, които бяха колкото умни, толкова и смъртоносни. А и той определено можеше да се грижи сам за себе си. При конфликти, симпатите имаха преимущества, каквито нито един друг вид не притежаваше.

Преподобния спря да се усмихва.

— Мислех си, че можеш да размениш своята тайна за моята. Така ще бъдем квит.

— Нямам тайни.