Пробудена любов полностью

Братът оформи беззвучно с устни: „Върви по дяволите“. А на глас каза:

— Всичко е наред.

— Не, не е. Кога си се хранил за последен път?

— Не знам. Преди известно време. — Фюри протегна врат и огледа раната. Смръщи вежди — като че ли беше изненадан колко зле изглежда.

— Трябва да се нахраниш. — Лекарят покри мястото с дебела марля. Превърза го отгоре с бинт и каза: — И то още тази вечер.

Хавърс свали ръкавиците си, пусна ги в кошчето за биологични отпадъци и записа нещо в дневника си. Поколеба се на прага.

— Има ли някоя, към която да се обърнеш в този момент?

Фюри поклати глава и започна да закопчава ризата си.

— Ще се справя. Благодаря, докторе.

Като останаха сами, Бъч каза:

— Къде да те откарам, приятелю?

— В центъра на града. Време е за лов.

— Да бе. Нали чу какво каза докторът. Да не мислиш, че си прави шеги с теб?

Фюри се плъзна на пода. Тежките му ботуши издадоха силен тъп звук. Обърна се, за да намести ножницата, в която държеше кинжала си.

— Виж, ченге, необходимо ми е време, за да намеря жена-вампир, от която да се нахраня — каза. — Защото не съм… Заради клетвата, която съм положил, ходя при определени жени, като първо трябва да говоря с тях. Нали разбираш, трябва да съм сигурен, че искат да ми дадат да пия от тях. Въздържанието не е просто нещо.

— Използвай мен.

Двамата се обърнаха рязко към вратата. На прага стоеше Бела.

— Не исках да подслушвам — каза тя. — Вратата беше отворена, а аз просто минавах. Брат ми току-що си тръгна.

Бъч погледна Фюри. Той беше абсолютно неподвижен.

— Какво се е променило? — попита с дрезгав глас.

— Нищо. Все още искам да ти помогна. Давам ти още една възможност да приемеш.

— Можеше да го направиш и преди дванайсет часа.

— Да, можех. Ти отказа.

— Щеше да плачеш през цялото време.

О! Нещата започваха да вземат личен обрат. Бъч се прокрадна към коридора.

— Ще изчакам отвън…

— Остани, ченге — каза Фюри. — Ако нямаш нищо против.

Бъч изруга и се огледа. Видя стол до вратата, седна и се опита да изглежда като неодушевен предмет.

— Зейдист…

Бела прекъсна въпроса му в зародиш.

— Става въпрос за теб. Не за него.

Настъпи дълга тишина. После въздухът се изпълни с аромата на екзотични подправки, излъчващ се от тялото на Фюри.

Като че бе чакала този отговор, Бела влезе в стаята, затвори вратата и започна да навива ръкава си.

Бъч погледна Фюри и видя, че трепери. Очите му блестяха като слънцето, а тялото му… Е, очевидно започваше да се възбужда, да го кажем така.

„Добре, време е да си вървя…“

— Ченге, имам нужда да си с мен в този момент. — Гласът на Фюри беше по-скоро ръмжане.

Бъч нададе стон, макар да знаеше много добре защо братът не иска да остане сам с Бела. От него се излъчваше еротична топлина, ясно доловима за всекиго.

— Бъч?

— Да, ще остана. — Макар че нямаше да гледа. В никакъв случай. По някаква причина му се струваше, че това е все едно да стои в една стая с Фюри, докато той прави секс.

Бъч изруга, облегна лакти на коленете си, притисна длан до челото си и втренчи поглед в обувките си с марката на Салваторе Ферагамо.

Чу се тих шум, сякаш някой се качваше върху кушетката. После шумолене на плат.

Тишина.

По дяволите. Трябваше да погледне.

Бъч надникна между пръстите си, а после не можеше да откъсне очи от гледката, дори животът му да зависеше от това. Бела седеше на кушетката, краката й висяха, а на бедрото й лежеше оголената й китка. Фюри я гледаше с глад и любов в очите, коленичил пред нея. С треперещи ръце хвана дланта й и оголи кучешките си зъби. А те бяха огромни в този момент — толкова дълги, че не би могъл да затвори устата си.

Изсъска и сведе глава над китката на Бела. Цялото й тяло потръпна, когато зъбите му я пронизаха, макар че гледаше втренчено право напред, в стената. После Фюри се отдръпна рязко и вдигна поглед към нея.

Всичко приключи много бързо.

— Защо спря? — попита Бела.

— Защото ти си…

Хвърли поглед на Бъч, който се изчерви и отново сведе поглед към обувките си. Братът прошепна:

— Получи ли кървене вече?

Бъч трепна. О, да. Доста неловък момент.

— Бела, мислиш ли, че си бременна?

Господи — ето това вече беше неудобен въпрос.

— Искаш ли да си тръгна? — попита Бъч с надеждата да го изритат навън.

Но те и двамата отговориха отрицателно и той продължи да държи очите си сведени към пода.

— Не съм — отговори Бела. — Наистина не съм… Искам да кажа, че имам болки в корема. Скоро ще започне кървенето и…

— Хавърс трябва да те прегледа.

— Ще пиеш ли, или не?

Отново мълчание. После повторно съскане. Последвано от тих стон.

Бъч вдигна поглед. Тънката ръка на Бела се скриваше от тялото на Фюри, който беше свел глава над китката й и пиеше жадно. След миг той взе другата й ръка и я постави върху косата си. Тя го докосваше нежно. В очите й блестяха сълзи.

Бъч стана и се плъзна безшумно през вратата, твърдо решен да ги остави сами. Не биваше да нарушава тъжната интимност на онова, което ставаше между тях.

Вече навън, в коридора, той се облегна на стената. Странно, не можеше да освободи съзнанието си от драмата, на която беше станал свидетел, макар тя вече да не се разиграваше пред погледа му.

— Здравей, Бъч.