Пробудена любов полностью

Обърна глава. И видя Мариса в другия край на коридора.

Мили боже!

Тя се приближи до него и той усети характерния й аромат на свеж въздух и океански вълни. Беше се запечатал в мозъка и кръвта му. Косата й беше прибрана в кок, носеше жълта рокля с висока талия точно под бюста и със свободно падащи поли.

Повечето руси жени биха изглеждали като трупове в този цвят. А тя сияеше.

Той прочисти гърлото си.

— Здравей, Мариса. Как си?

— Изглеждаш добре.

— Благодаря. — Тя самата изглеждаше фантастично, но Бъч не каза нищо по въпроса.

„Чувствам се така, сякаш съм проводен в гърдите“, помисли си той. Да види тази жена-вампир и да почувства десетсантиметрово стоманено острие да се забива в сърцето му, бяха просто двете различни страни на една и съща отвратителна монета.

По дяволите. Спомни си съвсем ясно как тя сяда в „Бентли“-то до онзи мъж.

— Как си напоследък? — попита тя.

Как? През последните пет месеца се чувстваше като идиот, който изпитва напразни копнежи по луната.

— Добре. Наистина добре.

— Бъч, аз…

Той й се усмихна и отдели гръб от стената.

— Виж, можеш ли да ми направиш услуга? Ще изчакам в колата. Ще предадеш ли на Фюри, когато излезе от онази стая? Благодаря. — Приглади вратовръзката си, закопча сакото, а после и палтото си. — Грижи се за себе си, Мариса.

И тръгна бързо към асансьора.

— Бъч, чакай.

Господ да му е на помощ, краката му спряха сами.

— Кажи ми… Как си? — попита тя отново.

Зачуди се дали да не се обърне с лице към нея, но не, нямаше да позволи на чувствата отново да го погълнат.

— Както казах, добре. И ти благодаря, че попита. Грижи се за себе си, Мариса.

По дяволите. Май току-що бе казал това, нали?

— Искам да… — Тя замълча. — Ще ми се обадиш ли? Някога?

Тези думи вече го накараха да се обърне към нея. О, боже…

Беше толкова красива. Прекрасна като Грейс Кели7. Изисканите й маниери го караха да изглежда като плебей, въпреки скъпите си дрехи.

— Бъч? Може би… ще ми се обадиш?

— И защо да го правя?

Тя се изчерви и сякаш повехна.

— Надявах се…

— Какво?

— Че може би…

— Какво?

— Ще ми се обадиш. Ако имаш време. А може би… ще ме посетиш.

Вече го бе направил, но тя бе отказала да го види. Нямаше доброволно да подложи егото си на нов удар. Тази жена-вампир наистина беше способна да му причини болка, а той нямаше нужда от това. На мистър „Бентли“ бе дадена привилегията да спира пред задната й врата…

При тази мисъл неговата мъжка същност, изпълнена със злост, се запита дали тя все още е недокоснатата девица, която бе срещнал през лятото. Вероятно не. Макар да беше все още изключително свенлива, сега сигурно имаше любовник, когато беше разделена с Рот. По дяволите, Бъч знаеше от личен опит колко въздействащи са целувките й. Беше го целунала само веднъж, но и това бе достатъчно, за да разгори в него неугасим пожар. Така че… Определено вече си е намерила мъж. И може би дори двама. И със сигурност им беше показала какво може.

Тя отвори отново съвършената си коралова, подобна на роза уста, но той я прекъсна:

— Не, няма да ти се обадя. Но наистина мисля онова, което казах. Грижи се за себе си.

Добре, три пъти беше достатъчно. Трябваше да тръгне, преди да е изрекъл същите думи четвърти път.

Отиде с широки крачки до асансьора. По някакво чудо вратите се отвориха веднага щом натисна бутона. Пристъпи вътре като много внимаваше да не поглежда към нея.

Вратите се затвориха. Стори му се, че бе произнесла името му още веднъж, но… Доколкото се познаваше, най-вероятно си бе въобразил. Защото наистина му се искаше тя…

„О, престани, О’Нийл. Просто престани!“

Излезе от клиниката и тръгна бързо — не, по-скоро се затича — към колата.

Зейдист следеше самотния светлокос лесър през лабиринта от улички в центъра на града. Убиецът се движеше бързо под падащия сняг. Беше нащрек, непрекъснато се оглеждаше, търсеше жертви сред закъснелите посетители на клубовете, които мръзнеха на студа в тънките си модни дрешки.

Зи вървеше зад него, стъпвайки леко, подтичваше на пръсти и внимаваше да е наблизо, макар и не прекалено. Изгревът приближаваше безмилостно. И макар че щеше да стане опасно за него, искаше да улови плячката си. Трябваше само да я принуди да се отдалечи от любопитните човешки очи…

Подходящият момент дойде, когато лесърът забави ход на кръстовището между Осма улица и „Трейд стрийт“. Поколеба се за кратко дали да поеме вдясно или вляво.

Зейдист удари бързо. Материализира се точно зад убиеца, обгърна врата му с ръка и го дръпна в мрака. Лесърът се съпротивляваше. Телата им се сблъскаха, вятърът нахлуваше под палтата им и звуците от борбата им наподобяваха плющенето на знамена. Лесърът беше на земята само след секунди. Зи вдигна кинжала, погледна в очите му и заби черното острие в гърдите му. Съскането и светлината бързо се стопиха.

Зи се изправи, без да изпитва задоволство. Действаше като машина, включена на автопилот. Беше готов и способен да убива, но се движеше като в сън.