Пробудена любов полностью

Цивилният обясни, макар че зъбите му тракаха силно:

— Н-не знам. Чух само, че л-лесърът предупреди един от х-хо-рата си.

Преди Зи да е успял да зададе още въпроси, Рейдж прекоси стаята.

— Тук има оръжие. Насочено е в тази посока — чу се звук от изщракване на метал. — Сега вече не е заредено.

Зи насочи погледа си нагоре, над дупката. Върху оголените тавански греди, на около четири метра и половина от пода, бе поставено малко устройство.

— Какво е това, Ви?

— Лазер. Ако прекъснеш лъча, най-вероятно задейства…

— Чакайте — прекъсна го Рейдж. — Тук има още едно оръжие, което трябва да обезвредя.

Ви поглади козята си брадичка.

— Вероятно има и дистанционно управление, с което се активира оръжието. Възможно е обаче лесърът да го е взел със себе си. Така бих направил аз. — Притвори очи и се вгледа внимателно в тавана. — Специално този модел работи на литиеви батерии. Така че няма да се изключи, ако спрем генератора. И не е лесно да бъде обезвреден.

Зи се огледа за нещо, което би могъл да използва, за да избута металния капак, и си помисли за банята. Влезе вътре, свали завесата на душ-кабината и взе със себе си летвата, на която бе окачена.

— Всички да се отдалечат.

Рейдж заговори остро:

— Зи, не мисля, че успях да обезвредя…

— Вземете цивилния със себе си. — Никой не помръдна и той изруга. — Нямаме време за губене и ако някой ще бъде прострелян, това ще съм аз. Хайде, братя, няма ли да се разкарате!

Когато всички се подчиниха, Зи се приближи до дупката. Застана с гръб към едно от обезвредените оръжия, като по този начин застана в обсега му и побутна капака с летвата. Чу се изстрел.

Куршумът попадна в левия му пищял. Изгарящата болка го принуди да падне на едно коляно, обаче не й обърна внимание и макар че се наложи да влачи крака си, се приближи до отвора на тръбата. Хвана въжетата, които потъваха в земята, и задърпа.

Първо видя косата й. Дългата й красива коса с цвета на махагон, обгръщаща като воал лицето и раменете й.

Силите му бяха на изчерпване. Изгуби зрението си и едва не припадна, но въпреки това продължи да дърпа. Изведнъж усилието стана по-леко… помагаха му и други ръце… Те издърпаха въжето и я положиха нежно на земята.

Бе облечена в тънка и прозрачна нощница, изцапана с нейната кръв. Не помръдваше, но дишаше. Той нежно отстрани косата от лицето й…

И кръвното му налягане рязко се повиши.

— О, господи… О, господи…

— Какво са й сторили… — Който и да бе произнесъл това, не можеше да намери подходящите думи, за да завърши.

Всички прочистиха гърлата си. Чуха се две задавени кашлици. Или, може би, бяха дълбоко поемане на въздух.

Зи я взе в ръцете си и просто я… прегърна. Трябваше да я изведе оттук, обаче не можеше да помръдне, изпаднал в шок от онова, което бяха сторили с нея. Премигваше, виеше му се свят, вътрешно крещеше, но я люлееше нежно напред-назад. От устните му започнаха да се отронват думи на древния език — думи тъжни и ридаещи.

Фюри коленичи до него.

— Зейдист! Трябва да я изведем оттук.

Реалността го връхлетя и изведнъж можеше да мисли единствено за това, как ще я отведе в имението. Сряза въжетата, които опасваха горната половина на тялото й, и се изправи, като продължаваше да я държи на ръце. Опита се да ходи, но левият му крак не удържа тежестта и той се препъна. Не успя веднага да се сети защо не може да върви както обикновено.

— Нека аз да я нося — каза Фюри и протегна ръце. — Прострелян си.

Зейдист поклати глава и мина покрай близнака си, накуцвайки. Занесе Бела до автомобила, който все още бе паркиран пред сградата. Притиснал я до гърдите си, счупи прозореца откъм страната на шофьора с юмрук, провря ръка вътре и отключи. Алармената инсталация силно запищя. Отвори задната врата и я положи на седалката. Наведе се, за да вдигне и краката й, нощницата се повдигна нагоре и той трепна. Имаше синини и наранявания. Много.

Когато алармата замлъкна, каза:

— Някой да ми даде яке.

В секундата, в която протегна ръка назад, кожената дреха се озова в дланта му. Зави я внимателно — като позна якето на Фюри — затвори вратата и седна зад кормилото.

Последното, което чу, бе заповедта на Рот.

— Ви, нуждаем се от уменията ти. Трябва да изравним това място със земята.

Зи пъхна ръка под таблото, съедини жиците и запали седана, след което потегли, сякаш дяволът беше по петите му.

О. спря пикапа до тротоара в една тъмна част на Десета улица.

— Все още не разбирам защо излъга.

— Ако те изпратят при Омега, какво ще стане с нас? Ти си един от най-силните и безмилостни убийци, които имаме.

О. го погледна с отвращение.

— Винаги предан на обществото, нали?

— Гордея се с нашата работа.

— Господи, колко старомодно!

— Да, обаче това мое отношение ти спаси задника, така че бъди благодарен.

Нямаше значение. Имаше други неща, за които трябваше да се тревожи, а не за мотивите на У.