Не обърна внимание на последвалото дълго мълчание. Бе зает да наблюдава дишането на Бела. Гърдите й се повдигаха и спускаха ритмично, дишаше плитко.
Фюри въздъхна.
— Зейдист…
— Забрави. Ще я прегледа тук. И никой няма да я докосва без мое разрешение или в мое отсъствие. — Вдигна поглед към братята си, които буквално бяха онемели. — За бога, искате ли да го кажа и на древния език, в случай че сте забравили английски? Бела няма да ходи
Рот изруга и отвори мобилния си телефон. Заговори бързо и отсечено. После затвори и каза:
— Фриц е вече в града и ще доведе лекаря. Ще бъдат тук след двайсет минути.
Зи кимна и погледът му се спря на клепачите на Бела. Искаше му се да може сам да се погрижи за нея. Искаше тя веднага да получи облекчение. О, боже… Как ли е страдала!
Усети присъствието на Фюри съвсем близо до себе си. Никак не му хареса това, че брат му коленичи до него. Инстинктът му диктуваше да защити тялото на Бела със своето и да попречи на близнака си, на Рот, на лекаря, на който и да е мъж дори да я погледне. Не разбираше този свой импулс, не знаеше откъде и от какво произлиза, но бе толкова силен, че едва не се нахвърли върху Фюри.
И тогава брат му протегна ръка, като че ли се канеше да докосне глезена й. Устните на Зи оголиха кучешките му зъби и от устата му излезе ниско гърлено ръмжане.
Фюри вдигна рязко глава.
— Защо се държиш така?
„Тя е моя“, помисли си Зи.
Само че в мига, в който тази убеденост се оформи в ума му, той я отхвърли. Какви ги вършеше, по дяволите?
— Ранена е — прошепна. — Просто бъди внимателен.
Хавърс пристигна след петнайсет минути. Високият и слаб лекар носеше в ръка черно кожено куфарче и изглеждаше напълно готов за работа. Обаче, когато пристъпи към пострадалата, Зи скочи на крака, препречи му пътя и го притисна към стената. Светлите очи на Хавърс се разшириха зад стъклата на очилата му с костни рамки, а куфарчето му падна на пода. Рот изруга.
— По дяволите…
Зи отблъсна ръцете, които се опитваха да го дръпнат назад, и изгледа гневно лекаря.
— Ще се отнасяш с нея по-добре, отколкото със собствената си кръв. Ако тя трепне дори само един-единствен път без причина, ще платиш за това хилядократно.
Стройното тяло на Хавърс трепереше, устата му се движеше мълчаливо. Фюри дръпна силно близнака си, но нищо не постигна.
— Успокой се, Зи…
— Не се бъркай в това! — сряза го брат му. — Ясно ли е, докторе?
— Да… Да, сър. — Когато Зи го пусна, Хавърс се закашля и задърпа вратовръзката си. След това смръщи вежди. — Сър…? Вие кървите. Кракът ви…
— Не сме те извикали, за да се тревожиш за мен. Погрижи се за нея.
Лекарят кимна и затършува из куфарчето си, след което отиде до купа одеяла. Коленичи до Бела, а Зи включи осветлението в стаята с мисълта си.
Дълбокото поемане на въздух на Хавърс вероятно бе толкова близо до ругатнята, колкото можеше да си позволи изискан джентълмен като него. Той прошепна тихо на древния език:
— Да причиниш това на жена… Милостиви боже!
— Сложи край на болките й! — заповяда му Зи, като извиси тяло над неговото.
— Първо прегледа. Трябва да проверя дали няма по-сериозни наранявания.
Хавърс извади от куфарчето стетоскоп, електронен апарат за измерване на кръвното налягане и фенерче. Провери пулса и дишането й, надникна в ушите и носа й, измери кръвното й налягане. Когато отвори устата й, тя трепна леко, но после той повдигна главата й и тогава тя започна да се мята в ръцете му.
Зейдист се спусна към лекаря, обаче тежката ръка на Фюри го обгърна през гърдите и го задържа.
— Той не й причинява болка и ти го знаеш.
Зи се съпротивляваше. Никак не му харесваше да усеща тялото на Фюри до своето. Но близнакът му не отстъпи и той разбра, че така е по-добре. Бе изключително напрегнат, но да рани тежко или дори да убие лекаря, щеше да е глупаво. По дяволите, в момента вероятно не трябваше да е въоръжен.
Фюри очевидно мислеше същото. Извади ножовете и кинжалите на Зи от ножниците и ги подаде на Рот. Отнеха му и пистолетите.
Хавърс вдигна поглед. Изпитваше силно облекчение, че оръжията вече не са в ръцете на опасния вампир.
— Аз… Ще й дам слаб медикамент за потискане на болката. Дишането и пулсът й са достатъчно силни. Лекарството ще й помогне да изтърпи останалата част от прегледа, както и онова, което ще последва. Окей?
Лекарят постави инжекцията едва когато Зи кимна с глава. Напрежението в тялото на Бела утихна. Доктор Хавърс извади ножици и хвана подгъва на изцапаната с кръв нощница.
Повдигна я и гневът на Зи избухна с нова сила. Лицето му пламна.
— Спри!
Лекарят се напрегна. Очакваше удар по главата, обаче Зи не направи нищо. Просто изгледа настоятелно първо Фюри, а после и Рот.
— Никой от вас не трябва да гледа голотата й. Затворете очи или се обърнете.
И двамата го гледаха втренчено няколко секунди. После Рот се обърна с гръб, а Фюри затвори очи, но продължи да държи здраво като в менгеме Зи през гърдите.
Той пък гледаше лекаря така, сякаш искаше да го убие с поглед.
— Щом се налага да съблечеш дрехите й, покрий я с нещо.
— И с какво?
— Хавлия от банята, например.
