Пробудена любов полностью

Напълни шепите си с пръст и запълзя из останките, докато устата и носът му не се напълниха с пепел, която покри и тялото му като роба. Откри парчета разтопен метал, но нищо по-голямо от дланта му.

Въпреки че не бе на себе си, си спомни, че и преди е виждал този странен, сякаш призрачен прах.

Наклони глава назад и извика, а гласът му стигна чак до небесата. Нямаше представа какви звуци са излезли от гърлото му. Знаеше само, че това бе дело на братството. Същото се бе случило и с Академията за бойни изкуства на лесърите преди шест месеца.

Прах… пепел… нито следа.

Бяха отвели съпругата му.

О, боже… Дали е била жива, когато са я открили? Или бяха взели трупа й със себе си? Мъртва ли бе?

Вината бе негова, изцяло и само негова. Бе така погълнат от мисълта да я накаже, че не бе обърнал достатъчно внимание на изчезването на цивилния. Той се е обърнал към братството, информирал ги е за местонахождението й и те бяха дошли да я освободят още с падането на мрака.

Сълзи на отчаяние изпълниха очите му. Изтри ги с длан, а после спря да диша. Обърна глава и попи с очи пейзажа. Сребристият „Форд Таурус“ на У. не беше на мястото си.

Постът за проверка. Шибаният пост за проверка. Онзи страшен на вид мъж зад кормилото всъщност въобще не е бил човек, а член на Братството на черния кинжал. Разбира се! А на задната седалка е лежала съпругата му — или полужива, или мъртва. Точно това бе изплашило ченгето. Бе я видяло, обаче братът бе изтрил всичко от паметта му. Ето защо фордът бе пропуснат така лесно.

О. се качи отново в пикапа и натисна педала на газта. Пое на изток, към жилището на У.

Фордът бе снабден със система за проследяване.

Което означаваше, че с подходящата компютърна техника щеше да го открие, независимо къде се намираше.

Бела смътно съзнаваше, че се намира в автомобил. Само че как бе възможно това? Сигурно имаше халюцинации. Не… Шумовете наистина бяха от движещо се превозно средство — чуваше се ритмичното бръмчене на двигателя. И се усещаше като кола — слаби вибрации, които от време на време преминаваха в рязко подскачане, когато гумите минаваха през неравности.

Опита се да отвори очи и откри, че не може. Опита отново. Дори това незначително усилие я изтощи и се отказа. Бе толкова уморена… Сякаш имаше грип. Цялото тяло я болеше, особено главата и стомахът. И й се гадеше. Опита се да си спомни какво се бе случило, как се е освободила. Ако беше свободна. Обаче в ума й изникна само образът на лесъра, който я обичаше. Видя го да влиза през вратата, целият изцапан в черна кръв. Останалото бе мъгла.

Заопипва с ръка наоколо и откри, че е наметната с нещо. Придърпа го към себе си. Кожа. И миришеше… Не, не се долавяше сладникавата миризма на бебешка пудра, характерна за лесърите. От кожата се носеше мирисът на мъж от нейната раса. Вдиша още няколко пъти дълбоко през носа. Този път долови мириса на бебешка пудра. Беше объркана. Но това трая само докато зарови нос в седалката на автомобила. Да, миризмата бе полепнат по тапицерията. Колата принадлежеше на лесър. Но защо тогава онова, с което бе наметната, миришеше на вампир? Усещаше и още една миризма… на тъмен мускус и вечнозелена подправка.

Бела започна да трепери. Помнеше ясно тази миризма. Бе я доловила при първото си посещение в центъра за тренировки на братството и по-късно, когато бе отишла на гости в имението.

Зейдист. Той бе в колата с нея.

Сърцето й заби тежко. Отново се опита да отвори очи — нищо. Или клепачите й отказваха да се подчинят, или очите й вече бяха отворени, но виждаха само мрак.

„Спасена ли съм? — запита се. — Ти ли дойде за мен, Зейдист?“

От устата й не излезе нито звук, макар че движеше устните си. Оформи отново думите, застави въздуха да премине през гласните й струни. И успя да издаде дрезгав стон, нищо повече.

Защо очите й не виждаха?

Започна да се мята и тогава чу най-сладкия звук, който някога бе достигал до ушите й.

— Спасих те, Бела — каза гласът на Зейдист. Нисък и гърлен. Изпълнен със сила. — В безопасност си. Измъкнахме те. И никога вече няма да се върнеш там.

Бе дошъл за нея. Зарида. Колата като че ли намали ход, но веднага след това скоростта им се увеличи два пъти. Облекчението й бе толкова силно, че потъна в мрак.

Зейдист отвори с ритник вратата на стаята си, избивайки бравата. Звукът от изкъртването бе силен, Бела се размърда в ръцете му и нададе стон. Той замръзна на място, а тя замята глава наляво-надясно, сгушена в извивката на ръката му.

Помисли си, че това е добре. Много добре.

— Хайде, Бела, върни се при мен. Събуди се. — Обаче тя не дойде в съзнание.

Отиде до двете сгънати одеяла на пода и я положи да легне там, където спеше той. Вдигна поглед и видя Рот и Фюри да стоят на прага — двама огромни мъже, които препречваха напълно светлината от коридора.

— Трябва да я види Хавърс — каза Рот. — Трябва да се лекува.

— Хавърс може да извърши прегледа и тук. Тя няма да напусне тази стая.