Двамата слязоха от пикапа. „Зироу Сам“, „Скриймърс“ и „Снъф“ бяха на две пресечки и макар че бе студено, опашките пред тях не бяха по-малки от обикновено. Някои от треперещите от студ без съмнение бяха вампири, но дори да не бяха, нощта щеше да бъде от оживените. Винаги можеха да влязат в схватка с братята.
О. включи алармената инсталация, пусна ключовете в джоба си… и се закова насред уличното платно. Буквално не можеше да помръдне.
Съпругата му… наистина не изглеждаше никак добре, когато двамата с У. я оставиха в центъра.
Задърпа яката на черното си поло. Задушаваше се. Не съжаляваше за болката, която тя трябваше да понесе, тъй като сама си бе виновна. Но нямаше да може да понесе смъртта й. Ако го напуснеше… Ами ако в момента умираше?
— Какво има? — попита У.
О. затърси в джоба си ключовете. Тревогата кипеше във вените му.
— Трябва да вървя.
— Майтапиш ли се? Снощи не изпълнихме квотите…
— Просто трябва да се върна до центъра. Л. работи на Пета улица. Присъедини се към него. Ще те открия най-много след трийсет минути.
Не изчака отговора му. Скочи в пикапа, излезе с бясна скорост от града и пое по шосе 22 през покрайнините на Колдуел. Беше на около петнайсет минути от центъра за въздействие, когато видя пред себе си светлините и проблясващите лампи на полицейски коли. Изруга и натисна спирачките с надеждата, че е само пътна злополука.
Но не, за краткото време от тръгването му, полицията бе успяла да постави пост за проверка за употреба на алкохол. Две патрулни коли бяха паркирани от двете страни на шосе 22, а по средата бяха поставени оранжеви конуси. Вдясно имаше табела, която отразяваше светлината и уведомяваше, че полицейското управление на Колдуел провежда Програма по безопасност.
Боже, тук ли трябваше да правят това? Насред пустошта? Защо не се бяха разположили в центъра на града, близо до баровете? Но пък, от друга страна, хората от покрайнините трябваше да се приберат по домовете си, след като се бяха повеселили в клубовете…
Пред него имаше един автомобил, миниван. О. барабанеше нетърпеливо с пръсти по кормилото. През ума му мина мисълта да извади своя „Смит & Уесън“ и да застреля и двете ченгета, и шофьора. По простата причина, че го забавяха.
В насрещното платно до барикадата се приближи автомобил и О. му хвърли поглед. Безличният „Форд Таурус“ спря с тихо скърцане на спирачките. Светлината от фаровете му бе слаба и млечна.
В града имаше безброй от тези небиещи на очи автомобили. Точно поради тази причина и У. бе избрал такава марка и модел. Ако искаха да запазят войната с вампирите в тайна, бе от съществено значение да се смесят с човешката раса и да изглеждат като обикновеното население.
Полицаят се приближи към форда, чийто прозорец бе вече отворен. О. си помисли, че това е доста странно в студена нощ като тази. След това зърна мъжа зад кормилото. Господи! Копелето имаше белег, дебел колкото пръст, прорязващ цялото му лице и пиърсинг на ухото. Може би колата бе крадена.
Ченгето очевидно мислеше същото. Ръката му бе на дръжката на пистолета, когато се наведе да разпита шофьора. И играта наистина загрубя, когато насочи лъча на фенерчето си към задната седалка. Тялото му рязко политна назад, сякаш бе ударен с юмрук между очите. Той протегна ръка към рамото си, на което вероятно бе закрепено полицейската му радиостанция. Обаче шофьорът подаде глава през прозореца и го изгледа втренчено. И двамата сякаш замръзнаха във времето.
След това полицаят отпусна ръка и махна на форда да продължи, без дори да провери документите за самоличност на шофьора.
О. загледа гневно полицая, който изпълняваше дълга си в неговата половина от шосето. Той все още задържаше маминото синче от минивана пред него, като че ли там пътуваха поне няколко наркодилъра. Докато партньорът му току-що бе пропуснал човек, който приличаше на сериен убиец, без дори да му зададе въпроси. Май не беше в правилната половина от платното…
Най-после О. спря до полицая. Бе възможно най-любезен и само след две минути вече натискаше педала на газта. Бе изминал и около пет мили, когато вдясно от него лумна ярка светлина. На мястото, където бе центърът за въздействие.
Помисли за отоплението, за което използваха керосин. Имаше теч.
Натисна силно педала на газта. Съпругата му бе затворена под земята… Ако бе избухнал пожар…
Пое напряко през гората и набра скорост под клоните на боровите дървета. Пикапът заподскача по неравностите и главата му започна да се удря в тавана, макар да стискаше кормилото с всички сили. Опитваше се да убеди сам себе си, че не вижда оранжевите пламъци на огъня. Ако бе имало експлозия, щеше да има и дим…
Зави. Светлината от фаровете му освети мястото. От центъра за въздействие нямаше и следа. Бе останала само пепел.
Натисна рязко спирачките, за да спре пикапа, който се бе засилил право към едно дърво. После се огледа, за да се увери, че е на правилното място. Когато не можеше да се заблуждава повече, слезе от пикапа и се хвърли на земята.
