Фюри препаса ножницата на гърдите си и мушна в нея не само кинжал с черно острие, но и пистолет. Влезе в гардероба и излезе облечен в черно кожено палто.
Изгаси цигарата, или каквото и да бе онова, в сребърния пепелник до леглото.
— Добре, да вървим.
Зейдист влезе тихо в стаята си и продължи да пази тишина за Бела. Постави терморегулатора на подходящата температура, остави готовата спринцовка върху нощното шкафче, след това отиде до леглото и се подпря на стената, заставайки в сенките. И сякаш застина във времето, извисил се над Бела и преценяващ внимателно лекото повдигане и спускане на завивките в тон с нейното дишане. Усещаше как минутите преминават в часове, но не можеше да помръдне дори когато краката му станаха безчувствени от усилието да удържат тежестта на тялото му.
На светлината на свещта виждаше как кожата й заздравява пред очите му. Това бе истинско чудо — синините избледняха, подутините около очите й се стопиха, порязванията изчезнаха.
Дълбокият сън, в който бе потънала помагаше на тялото й да се справи бързо с раните и пораженията. Красотата й отново разцъфтяваше и той бе благодарен за това. Жените с несъвършенства от какъвто и да било вид не бяха приемани добре в кръговете на висшата класа, към която тя принадлежеше. Аристократите бяха такива.
Представи си близнака си, чието лице бе безупречно и красиво, и осъзна, че Фюри бе този, който трябваше да се грижи за нея. Фюри бе замесен от тестото на героите, а и очевидно бе привлечен от нея. Освен това тя самата вероятно би искала да се събуди до такъв мъж. Всяка жена би предпочела красивото пред грозното.
Защо тогава просто не я вземеше на ръце и не я занесеше в леглото на Фюри? Веднага.
Обаче не можеше да помръдне. И докато я гледаше, положила глава на възглавниците, върху които той никога не спеше, и между чаршафите, останали неизползвани от него, си спомни миналото…
