Пробудена любов полностью

Затвори очи, извади ръце от ваната и седна на пети. Когато бе готов отново да опита, фокусира поглед в стената отсреща и се наведе напред… Само за да почувства остра пробождаща болка в хълбоците. Сведе поглед надолу смутен.

Огромна издутина се криеше в панталоните му. Той бе толкова твърд, че над слабините му платът бе образувал палатка. Вероятно при навеждането се бе допрял до ваната и това бе предизвикало болката.

Изруга и го побутна с омраза — пречеше му, а щеше да му се наложи да се справи с това. Обаче независимо колко упорито се опитваше, не можеше да намери правилното положение за него — поне докато не пъхнеше ръка в панталоните си и не го преместеше, което, проклет да бе, нямаше да направи. Накрая се отказа и остави ерекцията си така, както бе — изкривена и предизвикваща болка.

Така му се падаше.

Пое си дълбоко дъх, плъзна отново ръце във водата и ги сключи под тялото на Бела. Извади я навън, отново шокиран от това, колко бе лека. Подпря я на мраморната вана, взе сухата хавлия, преметната през ръба на ваната, но преди да я загърне в нея, погледът му се спря на буквите, изписани на корема й.

В гърдите му се надигна странно чувство — някаква тежест… Не, усещането бе за спускане надолу — сякаш падаше, макар да бе коленичил на равния под. Бе изумен. Бе минало толкова много време, откакто бе изпитвал нещо различно от гняв и пустота. А сега имаше чувството, че е… Тъжен?

„Все едно.“ Бела бе настръхнала и сега не бе моментът да се занимава със собствените си чувства.

Загърна я в хавлията и я занесе до леглото. Отметна завивката, положи я да легне по гръб и свали мократа хавлия. Зави я с чаршафите и одеялата, но преди това отново спря поглед на корема й.

Странното чувство за спускане надолу се върна — сякаш сърцето му бе решило да намери ново място в корема му. Или може би в слабините.

Зави я и отиде до терморегулатора. Изправи се пред дигиталното табло, загледан в цифрите и буквите, които не разбираше. Нямаше представа как да го включи. Премести малката стрелка, която бе вляво, към центъра, обаче не бе сигурен какво бе направил.

Погледна към скрина. Двете спринцовки и шишенцето с морфин бяха все още там, където ги бе оставил Хавърс. Отиде до тях, взе едната спринцовка, лекарството и инструкциите за дозировката, но се спря, преди да излезе от стаята. Бела лежеше неподвижно и изглеждаше съвсем крехка сред всичките тези възглавници.

Представи си я вътре в онази тръба в земята. Уплашена. Изпитваща болка. Вкочанена от студ. После си представи как лесърът й причинява това, как я държи здраво в хватката си, докато тя се съпротивлява и крещи.

Този път Зи знаеше точно какво изпитва.

Жадуваше отмъщение. Желаеше го толкова силно, че чувството се сливаше с безкрайността.

Джон дойде в съзнание. Лежеше на пода, Тор бе клекнал до него, а Рот стоеше и го гледаше отвисоко.

Къде бе тъмнокосата жена? Опита се да стане, но тежки ръце го натиснаха надолу.

— Остани още малко така — каза Тор.

Джон изви глава и я видя. Стоеше до вратата. На лицето й бе изписана тревога. Когато я погледна, всеки неврон в мозъка му запламтя и бялата светлина се върна. Започна да трепери и тялото му се заудря в пода.

— По дяволите, ето пак — измърмори Тор и се опита отново да го задържи на мястото му.

Като усети, че за втори път потъва в бездната, Джон протегна ръка към тъмнокосата жена. Напрягаше се, опитваше се да стигне до нея.

— От какво имаш нужда, синко? — Чуваше гласа на Тор, чието лице бе наведено над него — ту по-силно, ту по-слабо. — Ще ти го донесем…

Жената…

— Отиди при него, лийлан — каза Рот. — Хвани ръката му.

Тъмнокосата жена пристъпи напред и в мига, в който дланите им се докоснаха, всичко потъна в мрак.

Когато дойде отново в съзнание, Тор говореше:

— … и бездруго ще трябва да го види Хавърс. Хей, синко. Отново си с нас.

Джон седна. Главата му се въртеше. Покри лицето си с длани — като че ли това щеше да му помогне да остане в съзнание — и погледна към вратата. Къде бе тя? Трябваше да… Не знаеше какво трябва да направи. Имаше нещо. Свързано с нея…

Започна трескаво да описва думите с ръце.

— Тя си отиде, синко — каза Рот. — Ще ви държим разделени, докато не разберем какво става.

Джон погледна Тор и въздъхна дълбоко. Тор преведе:

— Казва, че трябва да се грижи за нея.

Рот се засмя тихо.

— Мисля, че и аз мога да се справя с това, синко. Тя е моя съпруга, шелан и кралица.

Неясно по каква причина, като чу това, Джон се отпусна и постепенно се върна към нормалното си състояние. След петнайсет минути бе отново на крака.

Рот изгледа втренчено Тор.

— Искам да обсъдя стратегията с теб, така че трябва да останеш тук. Но Фюри ще ходи до клиниката тази вечер. Защо той да не заведе момчето?

Тор се поколеба и погледна Джон.

— Нали не възразяваш, синко? Брат ми е добър. Винаги и с всички.

Джон кимна. Вече бе създал достатъчно проблеми с припадъците си — сякаш страдаше от истерия. След това изпълнение трябваше да се покаже сговорчив.