— Моля ви, пуснете ме — каза накъсано и с дрезгав глас. Като се имаше предвид всичко, което бе изтърпял бе лесно да жертва гордостта си в замяна на възможността да бъде свободен. — Умолявам ви, Господарке. Освободете ме от затвора.
Тя го погледна. В очите й имаше сълзи.
— Откривам, че не мога… Трябва да те задържа. Трябва.
Той започна да се бори с оковите, но колкото по-ожесточено се съпротивляваше, толкова по-силен ставаше изразът на любов, изписан на лицето й.
— Ти си толкова великолепен — каза тя и протегна ръка, за да го помилва между краката. На лицето й бе изписан копнеж… граничещ с преклонение. — Никога преди не съм виждала мъж като теб. Ако не заемаше толкова по-ниско положение от мен… щях да те взема за съпруг.
Видя ръката й да се движи нагоре-надолу и разбра, че гали онова парче плът, което я интересуваше толкова много. За щастие, той не усещаше нищо.
— Освободи ме…
— Никога не се втвърдяваш без помощта на мехлема — прошепна тя тъжно. — И никога не стигаш до край. Защо?
Ласките й станаха по-настойчиви и накрая той усети, че гори там, където тя го докосва. Очите й помръкнаха от обзелото я чувство на безсилие.
— Защо? Защо не ме желаеш? — Той не отговори и тя продължи: — Аз съм красива.
— Само за другите. — Думите се изплъзнаха от устата му, преди да успее да ги спре.
Тя спря да диша — сякаш я бе стиснал за гърлото. После погледът й се плъзна по корема и гърдите му и се спря на лицето му. В очите й все още блестяха сълзи, но сега те горяха от гняв.
Господарката стана от „леглото“ и го загледа втренчено. После го зашлеви толкова гневно, че сигурно изпита силна болка в дланта. Той изплю кръвта, събрала се в устата му, и се запита дали не му е избит някой зъб.
Очите й го пронизваха. Помисли, че със сигурност ще го убие, и го обзе странно спокойствие. Поне щеше да се сложи край на страданието му. Смъртта… щеше да бъде за него нещо прекрасно. Освобождение. Неочаквано тя му се усмихна, като че ли прочела мислите му. Сякаш бе влязла в него и ги бе откраднала — така, както си бе присвоила тялото му.
— Не, няма да те изпратя в Небитието.
Наведе се и целуна едното му зърно, след което го пое в устата си. Ръката й кръжеше по ребрата му, после го погали по корема.
Езикът й обхождаше плътта му, галеше, застиваше, после пак отново…
— Започваш да измършавяваш. Трябва да се храниш по-добре.
Ласките се спускаха все по-надолу, тя целуваше и смучеше. И после всичко се случи бързо. Мехлемът. Възсядането. Отвратителното сливане на телата им.
