Пробудена любов полностью

Зи се олюля. Бе така дяволски красива — гърдите й, плоският корем, хълбоците… И грациозната малка цепка между краката й, която виждаше с разтърсваща яснота. Малкото представителки на човешката раса, с които бе имал интимна близост, бяха окосмени там, но тя бе от неговия вид и бе божествено гладка.

— Наистина трябва да тръгвам — каза с дрезгав глас.

— Не бягай.

— Трябва. Ако остана…

— Легни с мен — каза тя и отново се притисна в него. Освободи косата си и тъмните вълни обгърнаха и двамата.

Той затвори очи и наклони глава назад. Страхуваше се, че ще се удави в аромата й. Гласът му вече бе толкова дрезгав, че едва излизаше от гърлото му.

— Просто секс ли искаш, Бела? Защото само това мога да ти дам.

— Но ти имаш много повече…

— Нямам.

— Толкова си мил. Погрижи се за мен. Изкъпа ме, прегърна ме…

— Не ме искаш вътре в себе си.

— Но ти вече си в мен, Зейдист. Кръвта ти тече в мен.

Настъпи дълга тишина.

— Знаеш ли каква е репутацията ми?

Тя смръщи вежди.

— Това няма никакво значение…

— Знаеш ли какво говорят за мен. Бела? Хайде, искам да го чуя от теб. За да съм сигурен, че знаеш. — Отчаянието й бе ясно доловимо, но той продължаваше да я притиска. Трябваше на всяка цена да я изтръгне от унеса, в който се намираше. — Сигурно си чула какво се говори за мен. Клюките достигат дори до твоите обществени кръгове. Какво казват те?

— Някои… мислят, че убиваш жените за забавление. Но аз не вярвам…

— Знаеш ли как съм си заслужил тази репутация?

Бела покри гърдите си с ръце и отстъпи назад, като клатеше глава. Той се наведе и й подаде хавлията, после посочи черепа в ъгъла.

— Аз убих онази жена. А сега ми кажи искаш ли да бъдеш обладана от мъж, който е способен на такова деяние? Кой може да причини такова нещо на жена? Искаш ли такова копеле да е върху теб и да прониква в тялото ти?

— Това е била тя — прошепна Бела. — Върнал си се и си убил господарката си, нали?

Зи потрепери.

— Известно време си мислех, че така отново ще се почувствам цял.

— Но не се е получило.

— Така е. — Мина на сантиметри покрай нея и закрачи из стаята. Напрежението се събираше в него. И накрая думите започнаха сами да излизат от устата му:

— Две години след като се освободих, чух, че тя… По дяволите, че държи друг кръвен роб в килията. Аз… Пътувах два дни и стигнах там почти на зазоряване. — Зи поклати глава. Не искаше да говори, наистина не искаше, но устните му просто продължаваха да се движат. — Господи… Той бе толкова млад, също като мен, когато тя реши, че ще бъда нейната играчка. Нямах намерение да я убивам, но тя се появи точно когато освобождавах роба й. Когато я погледнах… Знаех, че ако не действам бързо, ще извика охраната. Знаех също, че отново ще окове някого и ще го принуждава… О, по дяволите! Защо ти разказвам всичко това?

— Обичам те.

Зи затвори очи.

— Не разигравай драми, Бела.

И се втурна вън от стаята, но не успя да извърви и няколко метра по коридора.

Тя го обичаше. Обичаше го?

Глупости. Мислеше си, че го обича. И когато се върнеше в реалния свят, щеше да го осъзнае. Току-що бе излязла от ужасяваща ситуация и живееше като в сапунен мехур тук, в имението. Това не бе нейният живот. И прекарваше прекалено много време с него.

И все пак… Искаше да е с нея. Да лежи до нея и да я целува. Дори повече от това. Но до какво щеше да доведе това? Дори да успееше да свикне с мисълта да проникне в нея, не искаше да рискува да свърши в нея.

Не бе изпитвал оргазъм с никоя жена. По дяволите, не бе стигал до еякулация при никакви обстоятелства. По времето, когато бе кръвен роб, не знаеше дори какво е сексуална възбуда. После, когато купуваше и използваше курвите, не преследваше оргазма. Онези анонимни срещи бяха просто експеримент — искаше да види дали сексът е все така противен за него.

Колкото до мастурбацията… Не можеше да понесе мисълта да докосне проклетото нещо дори за да уринира. Никога не бе пожелал да се облекчи, защото никога не бе изпитал толкова силна възбуда дори когато то бе твърдо.

Цялата тази тъпотия със секса направо го съсипваше. Сякаш мозъкът му даваше на късо.

Всъщност имаше цял куп неща, които го съсипваха, нали?

Замисли се за празнината, която цареше вътре в него. Да, той бе по-скоро като бял екран, емоциите и чувствата преминаваха през него и единствено гневът оставаше.

Но това не бе съвсем вярно, нали? Бела го караше да чувства нещо. Когато преди малко го бе целунала, го бе накарала да изпита… топлина и жажда. Сексуален глад. Да се почувства мъж за първи път в живота си.

Усети силно отчаяние — ехо от дните преди Господарката — което търсеше отдушник и сега. Откри, че копнее за чувството, което изпитва, когато целува Бела. Искаше да я възбуди. Искаше я задъхана, сгорещена, изгладняла.

Не бе честно спрямо нея… но той бе кучи син и жадуваше за онова, което му бе предложила. Тя скоро щеше да си тръгне. Разполагаше само с този един ден.

Отвори вратата и отново влезе в стаята.