Този собственически инстинкт, дори с цената на насилие, бе характерен за обвързаните мъжки вампири. Всъщност беше тяхна запазена марка.
Зи вдигна ръка, долепи нос до мускула си и вдиша дълбоко… Да, от кожата му се излъчваше миризмата на обвързването. Беше слаба, вероятно доловима единствено за него, но не можеше да се сбърка с нищо.
По дяволите. Какво щеше да прави сега?
За нещастие инстинктите му нашепваха отговора. Тялото му бушуваше. Взе я на ръце и тръгна към леглото.
27.
Бела гледаше лицето на Зейдист, докато той я носеше през стаята. Бе присвил силно черните си очи и в тях проблясваше тъмна еротична страст. Остави я върху леглото и сведе поглед към тялото й. През главата й мина мисълта, че ще я изяде жива.
Но той само се извиси над нея.
— Извий гърба си в дъга за мен — помоли.
Добре… но не това бе очаквала.
— Извий гърба си в дъга, Бела.
Макар да се чувстваше странно изложена на показ, изпълни молбата му — отдели тяло от матрака. В същото време прикова поглед в ерекцията му. Тя й отговори с потрепване и мисълта, че скоро ще я приеме в тялото си, й помогна да се отпусне.
Той се наведе и погали едното й зърно с опакото на пръстите си.
— Искам го в устата си.
У нея също се надигна сладко желание.
— Тогава ме целуни…
— Шшшт. — Ласката на пръстите му се поколеба между гърдите й, после се спусна към корема й. Стигна до пъпа й. Показалецът му описа кръг около него. И спря.
— Не спирай! — изстена тя.
И той продължи. Ръката му се спусна надолу и стигна чак до женствеността й. Тя прехапа устна и изгледа огромното му тяло на воин с твърдите и здрави мускули. Господи… Наистина беше готова за него.
— Зейдист…
— Искам да те покрия с тялото си. И няма да мога да се спра. — Потри устните си със свободната си ръка, сякаш си представяше сцената. — Готова ли си да ми го позволиш?
— Да…
Докато я галеше между краката, опипваше разкривената си горна устна.
— Иска ми се да можех да ти предложа нещо по-красиво. Защото знам, че си съвършена дори там долу.
Не й харесваше срамът, който се долавяше зад гордостта му.
— Мисля, че си…
— Имаш своя последен шанс да ми кажеш „не“, Бела. Ако не го направиш сега, ще те взема. Няма да можеш да ме спреш, а не мисля, че ще бъда особено нежен.
Тя протегна ръце към него. Той кимна веднъж, като че ли бяха сключили сделка, после се отдръпна към долния край на леглото.
— Разтвори крака. Искам да те видя.
Тя се изчерви. Беше малко нервна. Той поклати глава.
— Много е късно за това, Бела. Покажи ми се.
Тя бавно повдигна едното си коляно и постепенно се разкри пред него.
Лицето му се разтопи и вече не бе напрегнато и твърдо.
— О… господи… — прошепна. — Красива си.
Опрял длани в матрака, запълзя към нея с очи, приковани в интимната й тайна така, сякаш никога не бе виждал нещо подобно. Стигна до нея и едрите му длани се плъзнаха нагоре по бедрата й, разтваряйки ги още по-широко.
Но после смръщи вежди и вдигна поглед към нея.
— Чакай, предполага се, че първо трябва да те целуна по устните, нали? Искам да кажа, мъжете започват отгоре и се спускат надолу, нали така?
Какъв странен въпрос… Никога ли не беше любил жена? Преди да е успяла да отговори, той започна да се отдръпва. Тя седна и взе лицето му в дланите си.
— Можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.
Очите му проблеснаха. Тялото му остана замръзнало за части от секундата.
После политна към нея и я събори върху леглото. Езикът му се стрелна в устата й, ръцете му се оплетоха в косите й и извиха главата й назад. Сексуалният му глад бе див и свиреп. Щеше да я вземе с цялата си воинска сила и тя щеше да изпитва лека болка след това. Щеше да бъде наранена, но и да изпитва блаженство. Не можеше да чака повече.
Изведнъж Зейдист спря и се отдръпна. Дишаше дълбоко, бузите му горяха. Погледна я.
И й се усмихна.
Бела бе така изненадана, че не знаеше какво да направи. Никога досега не беше виждала това изражение на лицето му. Усмивката прикриваше белега на горната му устна и разкриваше блестящите му зъби.
— Това ми харесва — каза той. — Лежиш под мен… Усещам те и ми е добре. Ти си мека и топла. А аз не тежа ли прекалено много? Ето, позволи ми…
Подпря се на ръце и възбудата му се притисна в сърцевината й. Усмивката му бързо се стопи и той изохка. Стонът звучеше така, сякаш усещането не му харесваше, но как бе възможно това? Беше възбуден. Усещаше ерекцията му.
Гъвкав и подвижен, той бързо промени положението на тялото си — сега краката й бяха прибрани, а коленете му бяха от двете им страни. Не можеше да предположи какво ще последва, но изглежда, нещо го тревожеше.
— Съвършено е, когато си върху мен — каза тя, за да отвлече вниманието му от онова, което се въртеше в главата му. — С изключение на едно.
— Какво?
— Това, че спря. И че все още си по шорти.
Той веднага я покри с тяло и започна да я целува по шията. А тя отметна глава назад, за да се наслади по-добре на ласките му. Сложи ръка на тила му и притисна главата му към вената си.
— О, да… — изстена. Искаше да се нахрани от нея.