Бела лежеше в леглото и очевидно се изненада от завръщането му. Тя седна и той отново започна да се колебае. По дяволите, как би могъл да бъде с нея? Тя бе толкова… красива. А той бе отвратително копеле.
Спря насред стаята, изгубил решителността и устрема си. „Докажи, че не си копеле“, помисли си. „Обясни й първо как се чувстваш.“
— Искам да бъда с теб, Бела. И то не заради секса. — Тя понечи да каже нещо, но той вдигна ръка и я накара да замълчи. — Моля те, изслушай ме. Искам да съм с теб. Но не мисля, че мога да ти дам онова, от което имаш нужда. Не съм подходящият мъж за теб, а и сега определено не е подходящият момент.
Издиша бавно с мисълта, че е непоправим глупак. Отказваше й, играеше ролята на джентълмен… А в същото време си представяше как отмята чаршафите и я завива с тялото си.
„Какъв ли бе вкусът — питаше се — на онова сладко тайно местенце между краката й…“
— Ела при мен, Зейдист. — Бела отметна завивките и се разкри за него. — Престани да мислиш. Ела в леглото.
— Аз… — На устните му напираха думи, които не бе казал на никого. Признания и опасни разкрития. Извърна поглед и ги изрече, макар да не знаеше какво го подтиква: — Бела, когато бях кръвен роб, с мен правеха… разни неща. Секс. — Трябваше да спре. Веднага. — Имаше и мъже, Бела. Въпреки волята и нежеланието ми.
Чу тихото й възклицание.
Помисли си, че това е добре, макар и да трепна като от удар. Може би щеше да успее да я спаси от самата нея, като я накара да изпита отвращение. Коя жена би понесла интимна близост с мъж, с когото са правили такива гнусни неща? Той не бе олицетворение на идеала, на героя. Дори не се доближаваше до него.
Прочисти гърлото си и втренчи поглед в пода, сякаш искаше да пробие дупка в него.
— Виж, не съм… Не искам твоето съчувствие и съжаление. Просто… Аз съм тотално унищожен. Сякаш давам на късо, когато става дума за… сещаш се… за секс. Искам те, но това не е правилно. Ти си чиста, не си като мен. И заслужаваш нещо по-добро.
Настъпи продължителна тишина.
— Целуни ме — прошепна в полумрака. — Просто ме целуни.
— Господи… Какво не е наред с теб? — Тя трепна и той каза: — Искам да кажа, защо? При всички мъже, които можеш да имаш, защо аз?
— Искам теб. — Постави длан на гърдите му. — Това е естествена и нормална реакция, нали?
— Аз не съм нормален.
— Знам. Но не си мръсен, заразен или недостоен.
Взе треперещите му ръце и ги постави на раменете си.
Кожата й бе така нежна, че се смрази при мисълта да я опетни по някакъв начин. Същият ефект върху него имаше и представата как прониква в нея. Но не бе задължително контактът между тях да включва и долната половина на тялото му, нали? Близостта можеше да е само и изцяло за нея.
„О, да“, помисли си. Щеше да го направи за нея.
Обърна я с гръб към себе си и я притисна до тялото си. Бавно погали кръста и хълбоците й. Тя изви гръб в дъга и въздъхна и той видя зърната на гърдите й над рамото й. Искаше да ги докосне… И осъзна, че ще може да го направи. Дланите му погалиха ребрата й, усетиха деликатните кости и накрая обгърнаха гърдите й. Тя отметна силно глава назад и леко разтвори устни.
Когато се отвори така за него, инстинктът му започна да крещи, че трябва да влезе в нея по всеки възможен начин. Проява на чист рефлекс бе, че облиза горната си устна, докато търкаше зърното й между палеца и показалеца си. Представи си как влиза с език в устата й, как я взема така.
Като че ли знаеше какви мисли се въртят в главата му, тя се опита да се обърне с лице към него, но близостта й му се струваше прекалена… И много реална. Щеше да му се отдаде, да му позволи интимни и еротични ласки. Той я спря, като я хвана за хълбоците и я притисна силно към бедрата си. И стисна зъби, като усети дупето й да докосва онова твърдо нещо в шортите му.
— Зейдист… Позволи ми да те целуна. — Отново се опита да се обърне към него, но той повторно я спря.
Тя се съпротивляваше, но за него бе лесно да я удържи.
— За теб ще е по-добре така. Ако не ме виждаш.
— Не, няма.
Той отпусна глава на рамото й.
— Само ако можех да ти пратя Фюри… Някога изглеждах като него. Щеше да си представяш, че съм аз.
Тя се освободи от ръцете му.
— Но няма да си ти. А аз искам теб.
Погледна го с женско очакване и той усети, че несъзнателно пристъпват към леглото, което бе зад нея. И щяха да се озоват върху него. Нямаше представа как да я накара да се чувства добре. Все едно, че бе девствен — не знаеше как да достави удоволствие на една жена.
Когато му хрумна това „щастливо“ откровение, се замисли за другия мъж, който бе имала — онзи аристократ, който със сигурност знаеше за секса много повече от него. Изведнъж, без никаква връзка с разума, изпита желание да открие бившия й любовник и да го остави да кърви, докато кръвта му изтече.
— Какво? — попита тя.
